не се чувствам добре в собствената си завоалирана кожа, като зад сценична завеса съм се скрила и театралнича пред хората, които току-що изиграха тъй успешно пиесата.

изплашена по детски, утроено може би и този страх си няма име, този връхлитащ ужас е ужасът от опознатото, тази боязън е дупка, запълнена с боклуци, хапчета и угнетеност и не искам отново да потъвам там..

на много незададени въпроси намерих отговори, все нечисти,
отгоре се изсипва буря, отдолу ми пръстта размеква се,
калта поглъща целите крака, та чак до колената,
собственоръчно в мислите си се измъквам,
на много вече намерени отговори притурям още въпроси,
безспирно броя си стъпките предишни
и от тях създавам свето писание със моето име заглавие.