За

Гневът може да потуши огъня и страстта.
Гневът създава пътища и слага знаци
гласящи "Не преминавай".
Той е оградата, зад която
като дете
си се чудил какво се крие.
Гневът е отчаянието,
че не можеш да прегърнеш,
че трябва да викаш "Махни се"
вместо "Ела".
Там има цяла една приказка,
подготвена за теб.
За съжаление на корицата пише
автора...
и е толкова измислена,
колкото е голям кръгът,
създаден да не бъде пресичан.
Въображението е твоят стълб,
за да ме достигнеш отново.

Когато отсядаше на топло вечер, загледан във екрана и когато се очакваше да ти бъде най-силната подкрепа. Понеже оттеглянето е помахване с ръка и ти подсказва - Ще се върна, но се постарай да си по-топла.

Haunting

Филм за души, които не са намерили покой, зазидани в стените на стара къща. Най-страшното от целия филм бяха отрязаните клепачи на хората...

Той

Жив човек, получовек, полуумрял, недоживял и недоспал, немирен и смирен в моменти, упоен и спящ, неспирен и заклещен в окови. Получовек, фалшив човек, човек с конци и кукловед, човек вълна в море - скали, човек разбива се и пак мълчи. Голям човек и ненаситен, човек умислен и напет, сверип, жесток, студен и топъл във едно, човек горящ и всеки ден изстиващ, поемащ дъх, за да умре (и дъх убива). Човек със нрави, човекът воля, жажда и умора, човекът всичко или нищо, човек във сянка и на сцена, човек прикрит и гол пред хора. Човек змия и лъкатушещ, изправен в края на скала и молещ, човек на колене и господар, човекът роб и цар.

Scream Silence - Seven tears

how should i know
where's the place where fade the stars
how should i know
how it feels to live in tide as last

how should i know
how it feels to dive in the sky
how should i know
how it feels to escape

i can't slip away.....

just a wee bit to rest
take my hand - let us twosome flee home
seven tears
melt away by your grace
how you sleep warm and safe
please agree....


how should i know
that the cold would pass me by
and how shall i sleep
on a final lullaby



Как мога да знам
къде залязват звездите
как мога да знам
какво е чувството
да изживееш последните си дни.


Кка мога да знам
какво е усещането да се потопиш в небето.
Как мога да знам
какво е чувството да избягаш?

Не мога да си представя...

И когато остане малко до покоя
хвани ръката ми -
остави двама ни да напуснем дома.
Седем сълзи
се разтапят в твоето състрадание,
как спиш топла и невредима
моля те съгласи се.

Как съм могъл да зная,
че студът ще ме подмине
и как мога да заспя
на приспивната песен

Няма

Няма дума винаги.
Ще полежа между прозореца и вън.
Пороят ще измие дори калта,
отдолу ще лъсне чистото нищо
с цялата си черна празнота на дупка.
Няма мисъл за вечно.
Понеже съм нищожна,
защото съм човек
и съм същата като теб -
тяло и подвижен механизъм вътре.
Часовниците също спират ...
някой ден кукувичката
ще се погребе сама
в кутията на стената,
която отчита събитията
и дели денонощието на слънце и луна.
Жаждата не се утолява.
Освен когато вече няма да има жажда
и нужди, нито въздух за дишане,
пръстта ще е измита с бетон,
след бетона ще дойде разрушението,
втори том на книгата "представи си"
с послеслов - на тези, които не могат да го видят.
Прилежен подпис.
Няма дума помня.
Дори да я има
е вехта като стар вестник
със дата 1909-та.
Няма цвят, който да не умре
в безпаметните дни
на горските пожари.
Не ще намери този механизъм мир,
докато цялата лудост не бъде затворена,
но не зад решетки в лунатични сгради
и не зад мрачно и диво съзнание,
а в бял ковчег на дете.

Сънувах къщата на едното ми село, на починалата ми баба. Стояхме навън с баща ми, беше мрачно и чакахме микробус за някъде. Видяхме от хълма прелитащ оранжев москвич, майка ми попита това ли е самолета, който чакаме, баща ми потвърди, москвича падна, разби се и гората избухна в нестихващи пламъци. После се качихме на раздрънкан камион. Отидохме на жп гарата, бяхме на перона с баба ми, майка ми, баща ми и малко русо момиченце, което баба ми държеше в скута си. Аз носех една чанта и се притеснявах, че съм забравила да си взема чорапи. Дойдоха три влака, ния трябваше да сме на втори коловоз, но се наложи да минем през всички влакове, за да стигнем до 4 коловоз... там нямаше влак, дори линията беше пресечена от един локомотив, изкривен и пушещ. Аз му махнах да дойде, но той не дойде, понеже беше забит в един стълб. Носех момичето под ръка, като някакъв предмет.

Placebo - happy you're gone

Breathe me
Everytime you close your eyes
Taste me
Every time you cry
This memory will fade away and die
Just for today
Breathe me and say goodbye

[Chorus]
How many times?
How many times?
Now I can't look you in the eye
Now I can't look you in the eye
How many times?
How many times?
Now I can't look you in the eye

See me
In the eyes of mother's child
Turn away
When you see me walkin' by
Once in a while
This melody will fade away and die
Just for today
Breathe me and say goodbye

I don't even want to try

Вдишвай ме
всеки път, когато затваряш очи.
Опитвай ме
всеки път, когато плачеш.
Този спомен ще увехне и умре,
но само за днес.
Вдишай ме и кажи сбогом.

Колко пъти?
Сега не мога да те погледна в очите.

Виж ме
в очите на едно дете.
Обърни се,
когато ме видиш наблизо
поне веднъж...
Тази мелодия ще остарее и умре,
но само за днес,
вдишай ме и кажи сбогом.

дори не искам да опитвам вече.

Мечове и хляб

Във времената на откриването на дълбините на човека - сам той пропаднал и изгубил се, дори и Бог не може да го поведе и мисълта за ада да го отърве от пещерите, от пропастите и горите, осеяни с опасности и скръб... От времето на загубите и щетите до времето на плодородие от смърт - човешки кости се разлагат между буци пръст и житото е сладко, хлябът мек... и нито ад, нито рай способни са да го спасят - на човека, изкопал си дупка в старините... Със тази брадва е посечен нечовешки човешкият брат и с тази брадва се секат дървета за огън против смъртен враг - за огън да разнищи тъмнината, за пламъци горящи проядената с злоба плът...