Той

Знам къде точно искам да ида и какво да постигна
и в сумрачния заник на хубав живот да прострелям
живота недоизживян във всеки аспект на красивото.
Извънземната ти красота ме преследва навсякъде
и няма измъкване, и ме дебнат капани по пътя ми
и падам във дупки с гравирани стени
и там е все твоето име в крещящо червено,
във черно и бяло,
а ми беше толкова светло със твоята мрачност
и обичах тъмните краски, лицето, ръцете и думите.
Познатия ми непознат
замина завинаги във друга красива гора,
отиде си на свечеряване със друга жена.
Не е било лесно и няма да бъде
стоейки и чакайки пак да настъпи тъма,
но красива, прегръщаша и най-изстиналото тяло.
Не ще го дочакам, защото е другаде
и моята приказка я пишат вече различни хора.
Няма го, а толкова липсва на пръстите писането
и снимката, нощите, и трите години,
няма го, дори ми липсва да искам това,
което съм знаела, че не ще получа никога повече.
Превръща се в ад кръговрата на мислите
и потъва дълбоко до грешници,
загърнат в черен воал на сбогуване...

otnovo

Объркване на преплетени линии от минало време,
престорено смеене, вътре е пропаст без дъно,
напред никога не е било означено със ясните знаци,
напред е все тъй жестокото лутане сред близки лица непознати.
Далече е, дори невъобразимо недостижимо,
отчаяно истинско и просто ,ранимо.
Разчленява мисълта проклета върху намръщени лица,
размазва и грим и желание на мастилено лилави петна
и няма връщане назад.