Обичам лилавите стени
на болничната стая.
Тук съм сама, далеч от вас, Стада.
Дали е лудост
да си говориш със стените
само защото те не го приемат.
Аз си имам шума на блъскащите се
в стените глави
от съседните "клетки"
и понякога, но нека никой
от вас не разгласява това,
през пролуките и дупките
изтича кръвта
и промитите мозъци
стават петна
на огромен пейзаж.
Мона Лиза ще се смее
в очите ви,
ако види лицата ви,
когато отваряте усти в учудване.
Но разширените зеници
не биха ви спасили
от ада на осъзнаването.
А то е забраненото блаженство.

Не виждам
от слънцето.
Слепи погледи
с окарикатурени лица
изкушаващи пръсти
търсят плътта ми.
С всеки дъх
приближава вечерта
и сънят отново е пътека
към "там" - където ме няма
в нито едно отражение.
Дъхът на пияна възбуда
просмуква чистия въздух
в дробовете ми.
Не, те не виждат.
Те могат само
да докосват
по мръсния начин
на похотта.

Изтриваш ме от паметта си,
затваряш чекмеджето - щрак!
Килерите си пълниш
със боклуци като мен...
След края на театъра
присвиваш очи и се ровиш
за спомени с бурени и цветя.
Накъде без тях.
Вървиш ръка за ръка
с глупостта си
в невинен слънчев ден.
Бурята те крие в светлините си
и ярко блестиш
на фона на черното бъдеще.

Аз и киното

Понеже не гледам много филми и най-често питам по-умните си и опитни в гледането на филми приятели, а от съответните препоръчани филми още по-малък процент ми харесват, та ще пиша само за тези, които са ми станали любими... Тъй като станаха много запетайки, ще почна ново изречение. И тъй... Отварям си Д-то, (имам предвид папката Д в компютъра за хората с мръсно ученическо подсъзнание, макар че само аз май се сетих какво си помислих, но както и да е ! ) (затварям скобата) ) МУХАХА ! Тъй, ся сериозно. Отварям папка Де, папка Фимли и какво виждаме тук (потривам ръчички да изненадам малкото четящи тази глупост) - виждаме видеото с избрани моменти на сатирика Джордж Карлин, което гледах с един приятел. Много поучително, саркастично обвинително и събличащо всички познати мерзости, които всеки ден ни врат в лицето и ние приемаме тази мръсотия без дори да се противим или като се противим само вътрешно и събираме, събираме гняв, това се отразява на органите ни и хоп... Както и да е! Тъй че поуката е - изберете си метод за справяне с гнева, ако ви пука за нещата, които ви врат в лицето и нека този метод е целесъобразен, невредящ на живи лица или животни, метод който не използва кожата на катерици и ги оставя голи и подтиснати в гората да страдат от налегналата ги депресия, понеже вече и в зоопарка не ги искат, защото Айс Ейдж е нападнал екрана на малки и големи и анимационната катерица е много по-практична, особено след дълъг пработен ден - прибираш се, настаняваш си дупето на стола пред екрана или в някое вмирисано кино с омекнали пуканки и се наслаждаваш на новохилядолетното филмче, докато катериците стоят сами в гората и не успяват да привлекат ничий интерес. Таа мисля за разбралите това беше една много поучителна лекция стил Яница, а извода от нея е - блъскайте боксовата круша и посещавайте по-често гората с чувал жълъди - катериците имат нужда от вас. А за този, който е свикнал с мръсотията наоколо и самия той замеря всичко около себе си с такава, като игнорира заплахите, с които ни плашат за свършека на света и хвърля найлонки по дърветата, с една дума на мерзавеца непукист - та МЕРЗАВЕЦО - нека продължава да не ти пука! Някой ден и за теб ще има Ривендж, когато съседа те уцели с по-голямото зло, от това, за което си го преценявал, че умее. МИР ВАМ драги читатели!

Слабост в разтворима форма
със малка лъжичка бъркаш чая си
и изпиваш с блаженство.
Притъпяващи мисли обсебват
очите ти,
не излизат думи от тази лудост.
Плашиш със самовглъбението си.

В дървото до къщата
качен съм отгоре.
Ще гледам как птиците
мътят яйцата си
с търпение,
за да оценя
топлината на утробата.

Ключът на лампата
ще ти разкрие онези истини,
които свенливостта
крие под завивките.
От сивото на очите й
може да вземеш всичкия цвят
за чернобелите си мисли.
Дори ще ти остане малко
за развлечение.

Нежно се стапят един във друг езиците,
та тогава се ражда мълвата (измамна),
че това е израз на любовта.

То е като рибите
и се плъзга,
докато е още влажно,
но стоплиш ли го
под слънцето,
ще нахраниш егоизма си.

Цветното в чернобял свят умира,
примирено изблъскано от смътни желания.
Разчленените болни тела
се изправят срешу лечителите.
Бързо пропадат, изтощени,
в дупките си отредени.
Болката живее там, където
волята опитва със марли и йод
да съживи тялото;
където волята умира, задушена
от миризмата на гниенето си.
Водата е мръсна и дъждът отровен
и няма с какво да се изкъпе
проклятието.

Той е пътят, по който вървиш
на свечеряване,
алея с израснали храсти от кошмари,
с коси, които падат
и малко момиченце след него
ги събира в шепа и по-късно
ще направи плитка
на оплешивялата си кукла.
Той стои на ръба на скалата
и когато всички му казват да скочи,
остава без чувства, безизразен.
Той е взорът в молитвата ти,
порсветлението, което те прегръща
с нишките на разум и шесто чувство
от модерен филм.
Той се спуска с въже,
само когато го пожелаеш,
присяда на камъните.
Той е жертвата, която гориш
в огъня си и след това
се посипваш с пепел,
за да са сиви очите ти.
Той е фонът зад музиката
и извлича мелодии
от дарбите ти.

Ще продължавам да трия избелелите си пръсти по дръжките на вратите,
ще влизам в световете ви, за да смеся взаимното ни объркване.
Няма по-дебела стена, от тази, която си построих
и на мястото на дупкит, които пробивам,
поставям врати за сигурност,
заключвам с 10 катинара
и се чудя
дали
някой би се осмелил
да почука по тази предпазливост
и да я стопи.

Така е хубаво да си сюблимен,
духовит, упорит, самотник, творец,
призован, търсен, желан,
отчаян, възвърнат и върнат.
Приятно е да живееш в странен,
объркан, луд, буден, неуморим
от глупост свят
и да изтъкваш, отваряш врати на млади дами,
затваряш прозорци под носа на зажаднели господа,
да си дете и да родиш такова
и когато се налага да си с другите
и когато не се - да гледаш себе си
в огледалото и да драскаш, рисуваш,
а накрая да лепиш плакати с истините
по стълбовете,
да ги вреш в лицето на чужденеца
и да се усмихваш лъжовно.
Така е хубаво да си отражение в мислите,
да си чаровен, вечен, нестихващ, буреносен,
да предвещаваш и предпазваш,
да носиш и отнемаш.
Ужасно е, че могат само да те помнят смътно,
да те усещат силно и да те гонят стремглаво
на хоризонта.

Ако ще да се прибираш всяка вечер пиян
при охлюва
това никак няма да те направи по-очарователен,
нито дори по-бавен,
понеже охлюва ще е стъпкан
от обувката ти.
Две ръце все още могат да поемат
теб,
докато лазиш към дома си,
докато очакващ отново,
за поредна вечер
да се бесиш в косите й,
да пиеш възбудата й,
да раждаш въздишките й,
да умираш в ръцете й,
а гръдния ти кош да не спира
да се издига и слиза,
но да умираш в нея
с облекчение.
Хубаво е да се напиваш
и да не спираш да го сънуваш.

В чудни земи, пълни с приказки,
строят модерни сгради.
Ламтящи за приключения деца
ги затварят във банята
със сапун с ръка
и заповядват
"Измийте неподчинението си".
И всяко човешко, съпротивително
изтича в канала.

Не бива, как може да говориш така
и да се смееш.
Сериозно, спри!
Размазваш грима ми с пръстите си,
а те отварят дупки в лицето ми,
там няма кръв, а расте трева.
Какво красиво зелено сияние.
Главата ти е за саксия - самодоволно изражение
по изцъклените ти очи разбирам какво мислиш.
Черноземни песъчинки замъгляват взора ми.
И раста, раста край прозореца
и чакам деня, в който ще спреш да ме поливаш.

Отведи сина си оттук, далеч оттук,
засади дърво там, където той се роди,
че птиците чакат.
Хвърли сина си в пропастта,
далеч от гнездата,
онези там ще изкълват очите му
и няма да види къде и защо се е родил.
Синът ти е създаден да бъде наблюдател
от мястото, където всички морски фарове
събират светлините си в едно
и от топлината се излюпва птичка!