Ето че и лятото отмина,сякаш не го е имало.
При припек е топло,но иначе е малко.
Всичко, което можеше да се случи
на мен, като лист петопръстен,право в ръката легна.
Само че това е малко.
Напразно нито зло,нито добро не се загуби,
Всичко гореше ярко,само че това е малко.
Животът ме взе под крило,пазеше ме и ме спасяваше.
На мен и в истината ми вървеше,само че беше малко.
Листа не обгори,клони не счупи.
Денят е измит, като стъкло.Само че това е малко.
събота, 28 март 2009 г.
четвъртък, 26 март 2009 г.
Стълби
Наблюдаваш ме
и смъкваш от мен
всяко съмнение за продължение.
Не съм гамен
и не се натискам за още,
не прося,
но пък ръцете ми
се хващат безпомощно
за дългото ти черно палто.
Потърпи още малко
си шепна на себе си,
а ти го разбираш като бягство
по срутените стълби
с изход табела "СТОП".
Инерцията ни повлича,
страхливо тича
и се дерат ръцете ми,
лактите ми - ожулени,
краката вече счупени.
А в пръстите нишките
на твоята дреха,
зад тялото ми
неистовото ти желание
да се върнеш обратно.
И моята слабост
и нужда
от хващане.
От задържане и обвързване,
вплитане на морски възел
и постоянно пресичане
на думите ти
като яйце в супа.
Така обичам да правя,
когато вече нямам тяло
и се рея в представите си,
че винаги ще го има стремежа
да се върнем назад,
ала по-силен ще е копнежа
да сме съединени
от останките си,
там където къщите
са вече само покриви,
изравнени със земята.
и смъкваш от мен
всяко съмнение за продължение.
Не съм гамен
и не се натискам за още,
не прося,
но пък ръцете ми
се хващат безпомощно
за дългото ти черно палто.
Потърпи още малко
си шепна на себе си,
а ти го разбираш като бягство
по срутените стълби
с изход табела "СТОП".
Инерцията ни повлича,
страхливо тича
и се дерат ръцете ми,
лактите ми - ожулени,
краката вече счупени.
А в пръстите нишките
на твоята дреха,
зад тялото ми
неистовото ти желание
да се върнеш обратно.
И моята слабост
и нужда
от хващане.
От задържане и обвързване,
вплитане на морски възел
и постоянно пресичане
на думите ти
като яйце в супа.
Така обичам да правя,
когато вече нямам тяло
и се рея в представите си,
че винаги ще го има стремежа
да се върнем назад,
ала по-силен ще е копнежа
да сме съединени
от останките си,
там където къщите
са вече само покриви,
изравнени със земята.
събота, 21 март 2009 г.
Там
МАсата, полята с опиянение
попива аромата на плътта,
обзема ме вълнение
от предстоящата игра
на пръсти и кончета,
на разпилени коси
и вплетени устни.
НАли знаеш, един вкус запечатан
и един запомнем аромат
не могат и не бива да бъдат
замествани от евтини имитации.
Съединението говори
с всяка възможна сричка
и подтиква да вдигна ръце
също както по време на избори,
но този път душевни.
Дори и да меря с кантар,
везните не помръдват,
та затова ги разделих
и в тях вечерям -
една за основно и една за десерт.
Май съм доволна,
не питай,
но помня
и това е жестоко, обидно и лошо,
но не съм героиня от онзи филм,
където изтриват спомените си,
защото болят.
Мога да кажа
без подробности,
че обичам
тока, който пропускам
през проводник като теб
и привличането,
което идва от далече
и се слива
с твоето близко.
Когато си отиде зимата
ще мине година
откакто климата
внезапно се спомина
в мен,
без предупреждение.
Времето не деля на сезони,
а на моменти и хора,
които са раздвижвали въздуха около мен
както вятъра разпилява прахта
по неизчистените улици.
попива аромата на плътта,
обзема ме вълнение
от предстоящата игра
на пръсти и кончета,
на разпилени коси
и вплетени устни.
НАли знаеш, един вкус запечатан
и един запомнем аромат
не могат и не бива да бъдат
замествани от евтини имитации.
Съединението говори
с всяка възможна сричка
и подтиква да вдигна ръце
също както по време на избори,
но този път душевни.
Дори и да меря с кантар,
везните не помръдват,
та затова ги разделих
и в тях вечерям -
една за основно и една за десерт.
Май съм доволна,
не питай,
но помня
и това е жестоко, обидно и лошо,
но не съм героиня от онзи филм,
където изтриват спомените си,
защото болят.
Мога да кажа
без подробности,
че обичам
тока, който пропускам
през проводник като теб
и привличането,
което идва от далече
и се слива
с твоето близко.
Когато си отиде зимата
ще мине година
откакто климата
внезапно се спомина
в мен,
без предупреждение.
Времето не деля на сезони,
а на моменти и хора,
които са раздвижвали въздуха около мен
както вятъра разпилява прахта
по неизчистените улици.
Денонощия
Чашата вече беше счупена,
когато те допусках до себе си.
Ти раздели преживяванията ми
на ден и нощ,
сън без теб и ден без нощ
в легло без чаршафи и балдахин
беше немислимо
за моите възприятия.
Така наречената моя слабост
ти носеше в портфейла си -
три имена, до скоро неизвестни ми.
Успяваше да ме хвърлиш на клоните
на различни дървета
и бях убедена,
че ще чакаш да сляза,
за да ми помогнеш
с топлината на ръцете си
да съм майка
на семената от шишарките.
Така и не ме заболя
от опитите ти
да говориш за звездите,
все едно си бил роден
на онази там, която свети
така ярко над върветата
в съседната гора
и ни очертава силуети в тъмното,
докато сенките ни се надбягват
с тишината на незаспиващия град.
когато те допусках до себе си.
Ти раздели преживяванията ми
на ден и нощ,
сън без теб и ден без нощ
в легло без чаршафи и балдахин
беше немислимо
за моите възприятия.
Така наречената моя слабост
ти носеше в портфейла си -
три имена, до скоро неизвестни ми.
Успяваше да ме хвърлиш на клоните
на различни дървета
и бях убедена,
че ще чакаш да сляза,
за да ми помогнеш
с топлината на ръцете си
да съм майка
на семената от шишарките.
Така и не ме заболя
от опитите ти
да говориш за звездите,
все едно си бил роден
на онази там, която свети
така ярко над върветата
в съседната гора
и ни очертава силуети в тъмното,
докато сенките ни се надбягват
с тишината на незаспиващия град.
неделя, 15 март 2009 г.
Част от...
Намръзналия младеж хвърли няколко поизсъхнали, дори чупливи при допир, пръчки и огънят лумна по-силно.
- Докога ще стоим тук - попита той смутено спътника си.
Но човекът от другата страна на огъня не му отговори. Нашарените му клепачи се надигнаха, големите кафеви очи погледнаха изтощеното лице на момчето и измършавялото му тяло. Посочи с пръст небето.
"Какво да видя, какво има там?"
Възмущението, негодуванието бяха отстъпили място на отчаянието пред този боядисан странен човек, който младия мъж откри и взе за свой другар с надеждата да бъде изведен от него от тази проклета, тъмна гора. Но уви, вече мина месец, а те само кладяха огньове на различни места и дори на петнайстия ден младежът осъзна, че се въртят в кръг, когато намери едно от старите, отдавна загаснали огнища.
Боядисаният се изправи, разпери ръце встрани и от устата му излязоха нечувани, нечленоразделни звуци. Наподобяваха на ранен в крака елен, който не може да бъде спасен и ще стане жертва на лешояди или други хищници в това неприветливо, опасно и изолирано кътче.
"Гора, колко може да бъде дълга, голяма, широка, просторна една гора? Колко ми липсват те..."
Младежът се облегна назад и се зави с окъсано одеяло, на места зацапано с петна кръв, големи и вече придобили кафеникав цвят, октрояващи се на белезникавооранжевото одеяло. Погледна звездите. За пореден път преброи тези над него, докато тялото му се унасше в сън, готово да си отпочине след дългите няколко километра лутания. Едва днес в унеса си той се зададе наум въпроса " А дали той иска да изляза от тази гора или ме води някъде? И какво ще се случи ако опасенията ми са верни и все пак стигнем дотам - ще бъда изяден от стадо канибали или още по-лошо - няма съвсем да ме пуснат да си ида?".
Колкото и мисли да пропускаха, сънят ги прогони в една необятна морска шир, която той сънува от самото начало на изгубването си в гората, а именно как плава с дървена лодка край едно пристанище и все стига до една и съща къща. Ароматът на пяна за бръснене и шумът от телевизора във всекидневната на къщата му показваха двама души - стара жена, неспособна да се надигне от инвалидния си стол и определено по-млад мъж, който се бръснеше в банята. Стипчивия вкус на погълнатата пяна и размазания таван се въртяха в кръг пред очите му. Накрая винаги се събуждаше с пеенето на неизвестна нему птица, която сякаш неизменно ги следваше по пушека от накладените огньове. Или може би тя беше отговорът на загадката и го шепнеше с песента си, извисяваше високо тонове и пак замлъкваше.
- Докога ще стоим тук - попита той смутено спътника си.
Но човекът от другата страна на огъня не му отговори. Нашарените му клепачи се надигнаха, големите кафеви очи погледнаха изтощеното лице на момчето и измършавялото му тяло. Посочи с пръст небето.
"Какво да видя, какво има там?"
Възмущението, негодуванието бяха отстъпили място на отчаянието пред този боядисан странен човек, който младия мъж откри и взе за свой другар с надеждата да бъде изведен от него от тази проклета, тъмна гора. Но уви, вече мина месец, а те само кладяха огньове на различни места и дори на петнайстия ден младежът осъзна, че се въртят в кръг, когато намери едно от старите, отдавна загаснали огнища.
Боядисаният се изправи, разпери ръце встрани и от устата му излязоха нечувани, нечленоразделни звуци. Наподобяваха на ранен в крака елен, който не може да бъде спасен и ще стане жертва на лешояди или други хищници в това неприветливо, опасно и изолирано кътче.
"Гора, колко може да бъде дълга, голяма, широка, просторна една гора? Колко ми липсват те..."
Младежът се облегна назад и се зави с окъсано одеяло, на места зацапано с петна кръв, големи и вече придобили кафеникав цвят, октрояващи се на белезникавооранжевото одеяло. Погледна звездите. За пореден път преброи тези над него, докато тялото му се унасше в сън, готово да си отпочине след дългите няколко километра лутания. Едва днес в унеса си той се зададе наум въпроса " А дали той иска да изляза от тази гора или ме води някъде? И какво ще се случи ако опасенията ми са верни и все пак стигнем дотам - ще бъда изяден от стадо канибали или още по-лошо - няма съвсем да ме пуснат да си ида?".
Колкото и мисли да пропускаха, сънят ги прогони в една необятна морска шир, която той сънува от самото начало на изгубването си в гората, а именно как плава с дървена лодка край едно пристанище и все стига до една и съща къща. Ароматът на пяна за бръснене и шумът от телевизора във всекидневната на къщата му показваха двама души - стара жена, неспособна да се надигне от инвалидния си стол и определено по-млад мъж, който се бръснеше в банята. Стипчивия вкус на погълнатата пяна и размазания таван се въртяха в кръг пред очите му. Накрая винаги се събуждаше с пеенето на неизвестна нему птица, която сякаш неизменно ги следваше по пушека от накладените огньове. Или може би тя беше отговорът на загадката и го шепнеше с песента си, извисяваше високо тонове и пак замлъкваше.
събота, 14 март 2009 г.
Напред през прозореца на петия етаж - тръгвай веднага и внимавай да не си олющиш маратонките, докато вървиш отвесно по стената на блока и се пази от прането на съседката от третия етаж и гледай да не вземеш за придружител някоя нейна щипка и се озъртай, когато стъпиш на земята, защото доста кучета има покрай уличната кофа и често се озъртат нагоре за залък хляб, а ти си цяло парче сочно месо.
Надолу по улицата тичай с все сили като избягваш клаксоните на колите и обърканите минувачи в това спокойно градче.
Навътре в шахтата с рогизнали дрехи потърси плъха и го целуни по миризливата муцунка.
Надолу по улицата тичай с все сили като избягваш клаксоните на колите и обърканите минувачи в това спокойно градче.
Навътре в шахтата с рогизнали дрехи потърси плъха и го целуни по миризливата муцунка.
петък, 13 март 2009 г.
А защо не?
Защо ни е да се доказваме в този свят на неравности, където всяка по-стръмна улица ти отнема част от здравината на обувките? И защо топлината на камината ни у полезна само докато пропукват дърветата в нея и как така някои хора се топлят само от разсипващата се пепел? Защо все си оправяме косите, когато вятърът със своеволието си скрива от погледа ни прохождащото дете в парка? Къде бяга търпението ни щом нервно тропаме с крак, за да дадем на някой това, което стотици пред нас искат да му дадат? Защо все негодуваме, че не све единствени в сърцето, в леглото, в усамотението на големия град? Защо по стъпалата ни протича ток, вместо да текат капки от росата на високоизбуялата трева? Защо пропъждаме животното, което ни гледа със жален поглед, вместо да го помилваме? ЗАщо се хващаме за ръце, след като ги пускаме след време, обругани от поведението и състарени от промените? Какво се случва със чувствата ни, когато изстинат след дълго горене? Защо сме готови да забравим или не сме готови да си спомним най-малката подробност от очертанията на човека, лежал в прегръдките ни? Защо обратно си ги припомняме постоянно като цветето, което преполивахме и то увяхна?
Перде
Залепям ръка за гледката и върховете на боровете от гората бодат пръстите ми в илюзорния самолет, чийто люк е затворен вляво от мен. Изцапано и пожълтяло е прозрачното покривало отговарящо на разстоянията оттук до сърцето на гората. За да те защитя от тъмнината ти отнех фенера, за да свикнат очите ти със звуците и да проглеждат за опасностите само по шумоленето. Дори да съхраниш това умение и да ти стане навик уверен ли си, че трябва да ми повярваш и да тръгнеш само с удвоената от мен твоя надежда? ... Размествам нишките в иначе правилно зашитото покривало и сферата се обръща на 180 градуса, за да видя другата страна на луната. Вятърът подухва и подсказва, че току що си свърнал в съседната пътечка, за да излезеш на светло. Там, на разстлания наскоро асфалт, ставаш изкупителна жертва на прилепите, излезли, след като изкривената луна хвърля тъмнина и убива уличните лампи миг преди да паднеш мъртъв в обятията на въображението ми.
Защо хората искат да са лидери?
[12.3.2009 г. 17:11:13] Hristo Minkov: за самочувствие
[12.3.2009 г. 17:13:21] lunatic_calm4: 6toto taka im haresva
[12.3.2009 г. 17:10:30] Добри Добрев: не знам сиг са луди
[12.3.2009 г. 17:10:58] Метъл Кифла: shoto imat kompleksi
[12.3.2009 г. 17:13:49] Baio [Iliqn]: mn pri4ini vlast al4nost manipulaciq korupciq
[12.3.2009 г. 22:25:42] chosen pessimist: явно да си лидер ти дава чувство на значимост. човекът си е социално животно и е нещастен като няма контакти за дълго време нещастен е като не е значим за някой друг или като никой не му е значим но хората винаги са му били потребни както и добрите чувства които могат да му дадат потребна му е любов и одобрение
[12.3.2009 г. 22:09:10] Master Of Puppets: защото е яко
[12.3.2009 г. 22:19:57] HellbounD: a teq koito iskat.. vse pak vseki malko ili mnogo iska da e centyr na vnimanieto da e specialen po nqkaf na4in :)
[12.3.2009 г. 22:26:14] imrock: kogato si lider useshtash che imash vlast v racete si i silata neshtata da stavat na tvoita... tva ti dava useta che si silen* tva napodobqva zakonite na djunglata horata iskat da sa lideri zashtoto ne sme dostignali edno po visoko nivo na razvitie ot edni prosti jivotni sexat i vlasta sa vajnite neshta za sredsnostatisticheskiq chovek kakto pri jivotnite nadmoshtie za sila za da imash poveche jenski.tvoeto si e samo i edinstvenno tvoe no povliqno ot razlichni faktori slagashti izvestni granici ako tezi granici gi nqmashe kakvo shteshe da ti e istinskorto mnenie ? po princip lider e chvek koito iska da pritejava sila i vlast tova go tarsi zashtoto nqkade vav negoviq jivot mu lipsva tova neshto i reshava da go izvadi vav vanshniq svqt kao posledna nadejda da go otkrie tam tova estestvenno toi nqma kak da go vidi zashtoto stava na podsaznatelno nivo i tochno tam e interesnata ironiq kakvo shte napravi saznanieto do kade shte stigne za da dostigne taq podsaznatelna nujda
[12.3.2009 г. 23:13:57] Светъл: защото това е човешки навик
[12.3.2009 г. 17:21:58] Code 187: tva e cel na vseki 4ovek v jivota - v edno ili drugo neshto vseki iska da e lider
[13:51:06] Нирв Чебурашка: щото са малоумници и си мислят, че е лесно и хубаво
[14:45:33] edenbeast: ako imash silno izgradena li4na pravnma sistema, i imash samo4uvstvieto 4e e logi4na e normalno da imash i jelanie ti da kovesh zakonite i neshtata da stavaha sprqmo tvoq precenka.moje i prosto da te zabavlqva samata sila na kontrol kato cqlo
[12.3.2009 г. 17:21:27] Valia: za6toto lideryt e uspql 4ovek.. v smisal 4ovek koito ima smelost da povede horata, koito umee da izpolzva ka4estvata si i t.n. .. vsy6tnost tova si e moq predstawa za "lider". te sa osyznati hora, koito imat jelanie i smelost da se spravqt s predizvikatelstvata.. no tova e mnogo trudno..4estno kazano mai tezi hora nikak ne sa mnogo na broi, no moje bi ima mnogo koito iskat da bydat takiva.. v tova nqma ni6to lo6o, stiga da razbirat dumata v podoben smisal na moq :) i az iskam da sym lider, no ne lider v smisal na nai-iztaknatiq glupak sred ostanalite glupaci, po 4iito "akal" se vodi grupi4kata
[12.3.2009 г. 17:13:21] lunatic_calm4: 6toto taka im haresva
[12.3.2009 г. 17:10:30] Добри Добрев: не знам сиг са луди
[12.3.2009 г. 17:10:58] Метъл Кифла: shoto imat kompleksi
[12.3.2009 г. 17:13:49] Baio [Iliqn]: mn pri4ini vlast al4nost manipulaciq korupciq
[12.3.2009 г. 22:25:42] chosen pessimist: явно да си лидер ти дава чувство на значимост. човекът си е социално животно и е нещастен като няма контакти за дълго време нещастен е като не е значим за някой друг или като никой не му е значим но хората винаги са му били потребни както и добрите чувства които могат да му дадат потребна му е любов и одобрение
[12.3.2009 г. 22:09:10] Master Of Puppets: защото е яко
[12.3.2009 г. 22:19:57] HellbounD: a teq koito iskat.. vse pak vseki malko ili mnogo iska da e centyr na vnimanieto da e specialen po nqkaf na4in :)
[12.3.2009 г. 22:26:14] imrock: kogato si lider useshtash che imash vlast v racete si i silata neshtata da stavat na tvoita... tva ti dava useta che si silen* tva napodobqva zakonite na djunglata horata iskat da sa lideri zashtoto ne sme dostignali edno po visoko nivo na razvitie ot edni prosti jivotni sexat i vlasta sa vajnite neshta za sredsnostatisticheskiq chovek kakto pri jivotnite nadmoshtie za sila za da imash poveche jenski.tvoeto si e samo i edinstvenno tvoe no povliqno ot razlichni faktori slagashti izvestni granici ako tezi granici gi nqmashe kakvo shteshe da ti e istinskorto mnenie ? po princip lider e chvek koito iska da pritejava sila i vlast tova go tarsi zashtoto nqkade vav negoviq jivot mu lipsva tova neshto i reshava da go izvadi vav vanshniq svqt kao posledna nadejda da go otkrie tam tova estestvenno toi nqma kak da go vidi zashtoto stava na podsaznatelno nivo i tochno tam e interesnata ironiq kakvo shte napravi saznanieto do kade shte stigne za da dostigne taq podsaznatelna nujda
[12.3.2009 г. 23:13:57] Светъл: защото това е човешки навик
[12.3.2009 г. 17:21:58] Code 187: tva e cel na vseki 4ovek v jivota - v edno ili drugo neshto vseki iska da e lider
[13:51:06] Нирв Чебурашка: щото са малоумници и си мислят, че е лесно и хубаво
[14:45:33] edenbeast: ako imash silno izgradena li4na pravnma sistema, i imash samo4uvstvieto 4e e logi4na e normalno da imash i jelanie ti da kovesh zakonite i neshtata da stavaha sprqmo tvoq precenka.moje i prosto da te zabavlqva samata sila na kontrol kato cqlo
[12.3.2009 г. 17:21:27] Valia: za6toto lideryt e uspql 4ovek.. v smisal 4ovek koito ima smelost da povede horata, koito umee da izpolzva ka4estvata si i t.n. .. vsy6tnost tova si e moq predstawa za "lider". te sa osyznati hora, koito imat jelanie i smelost da se spravqt s predizvikatelstvata.. no tova e mnogo trudno..4estno kazano mai tezi hora nikak ne sa mnogo na broi, no moje bi ima mnogo koito iskat da bydat takiva.. v tova nqma ni6to lo6o, stiga da razbirat dumata v podoben smisal na moq :) i az iskam da sym lider, no ne lider v smisal na nai-iztaknatiq glupak sred ostanalite glupaci, po 4iito "akal" se vodi grupi4kata
четвъртък, 12 март 2009 г.
Wolfsheim - Care for you
You'll need your winter shoes.
But if winter's still about
To get too cold for you,
You'll need someone to keep you warm...
Someone to help you through the storm…
Someone who's good...
Doing no harm...
...and he'll say...
...I care for you... I'm there
... I'm there for you...I care...
And when the time is right
You'll wear your wedding shoes.
And if this life still seems to be
Not quite enough for you,
You'll find someone to help you out...
Someone to miss and dream about
That being in love...
Is doing no harm...
...and he'll say...
...I care for you... I'm there
…I'm there for you... I care...
И когато зимата напомни за себе си
ще имаш нужда от зимните си обувки.
Но ако тя се окаже
твърде студена за теб
ще ти е необходим някой,
който да те топли.
Някой, който да ти помогне в бурята,
някой добър...
някой, който не ти причинява болка...
за да каже:
"Харесвам те... там съм...
там съм за теб.. грижа се"
И когато времето настъпи
ще обуеш сватбените си обувки
и ако в този живот все още
нещо не ти достига
ти ще намериш някой да ти помогне,
някой да ти липсва, някой,
в който мечтаеш да се влюбиш,
без да те нарани...
а той ще каже:
Обичам те, там съм,
там съм за теб и ме е грижа.
But if winter's still about
To get too cold for you,
You'll need someone to keep you warm...
Someone to help you through the storm…
Someone who's good...
Doing no harm...
...and he'll say...
...I care for you... I'm there
... I'm there for you...I care...
And when the time is right
You'll wear your wedding shoes.
And if this life still seems to be
Not quite enough for you,
You'll find someone to help you out...
Someone to miss and dream about
That being in love...
Is doing no harm...
...and he'll say...
...I care for you... I'm there
…I'm there for you... I care...
И когато зимата напомни за себе си
ще имаш нужда от зимните си обувки.
Но ако тя се окаже
твърде студена за теб
ще ти е необходим някой,
който да те топли.
Някой, който да ти помогне в бурята,
някой добър...
някой, който не ти причинява болка...
за да каже:
"Харесвам те... там съм...
там съм за теб.. грижа се"
И когато времето настъпи
ще обуеш сватбените си обувки
и ако в този живот все още
нещо не ти достига
ти ще намериш някой да ти помогне,
някой да ти липсва, някой,
в който мечтаеш да се влюбиш,
без да те нарани...
а той ще каже:
Обичам те, там съм,
там съм за теб и ме е грижа.
неделя, 8 март 2009 г.
Деца
Нероденото ми дете
лежи на пода в стерилизираната стая,
а аз се чувствам толкова куха и празна
и мръсна отвътре.
Сред пособията на лекаря
маса плът - недорасла, неузряла,
се разлага от горещината на климатика
и мирише на кръв и вина.
От тавана ме облъчва светлина
и иска да влезе през очите ми
навътре в мен.
Но аз съм мъртва за тази надежда
и никое друго дете
няма да е така желано,
както това, което никога не е живяло.
Тя няма да достигне върховете,
нито ще си прави сутрешна разходка по поляните.
Не ще следи как децата играят
сляпа баба в края на улицата.
Тя не очаква, не общува,
следователно не влиза в конфликти
и не я разяжда отвътре
ни една хорска мълва.
Те не питат за нея и не я познават -
защото е паметна плоча.
Години наред я подминават,
а тя им говори
единствено с каменните изпъкнали букви
и с две години,
от които те си правят изводи,
че е живяла само четири лета
и не е била дете
като останалите деца
и не е пораснала с порива
да бъде пак на десет.
лежи на пода в стерилизираната стая,
а аз се чувствам толкова куха и празна
и мръсна отвътре.
Сред пособията на лекаря
маса плът - недорасла, неузряла,
се разлага от горещината на климатика
и мирише на кръв и вина.
От тавана ме облъчва светлина
и иска да влезе през очите ми
навътре в мен.
Но аз съм мъртва за тази надежда
и никое друго дете
няма да е така желано,
както това, което никога не е живяло.
Тя няма да достигне върховете,
нито ще си прави сутрешна разходка по поляните.
Не ще следи как децата играят
сляпа баба в края на улицата.
Тя не очаква, не общува,
следователно не влиза в конфликти
и не я разяжда отвътре
ни една хорска мълва.
Те не питат за нея и не я познават -
защото е паметна плоча.
Години наред я подминават,
а тя им говори
единствено с каменните изпъкнали букви
и с две години,
от които те си правят изводи,
че е живяла само четири лета
и не е била дете
като останалите деца
и не е пораснала с порива
да бъде пак на десет.
вторник, 3 март 2009 г.
Къде сте?!
З март или как се разочаровам за пореден път
нямаше организация, нямаше затворени пътища като предния път. Само две двойки, вървящи с мен към Царевец и цели тълпи хора, които после се блъскаха, за да се приберат. Едно тягостно чувство от лятото, когато бях с Мирена, Тошко и четиримата им приятели. Разбирателство отвъд границите на разбираното от мен, липсата на онова чувство, което те провокира да споделяш, да спориш - няма го. Аз в едно затворено помещение със маса пред мен и ям остатъци. Къде отиде трети март в цялата тази история и въобще къде ще е оттук нататък?Къде е оптимизма ми?
нямаше организация, нямаше затворени пътища като предния път. Само две двойки, вървящи с мен към Царевец и цели тълпи хора, които после се блъскаха, за да се приберат. Едно тягостно чувство от лятото, когато бях с Мирена, Тошко и четиримата им приятели. Разбирателство отвъд границите на разбираното от мен, липсата на онова чувство, което те провокира да споделяш, да спориш - няма го. Аз в едно затворено помещение със маса пред мен и ям остатъци. Къде отиде трети март в цялата тази история и въобще къде ще е оттук нататък?Къде е оптимизма ми?
Wolfsheim - Find you're gone
When i wake up i find you're gone
There should be grief but i feel none
Trying to leave the night behind
I hardly get my thoughts in line
But there is one thing i could say
It seems i'm glad... i find you're gone
I find you're gone...
I find you're gone...
You know it's wrong... you know the way...
But do you really want to stay?
A sudden thought... a thing to mind...
It would be only wasting time...
No matter how hard you will try...
It's just a feeling passing by
I won´t say that it´s true
That i´m here to stick with you
You know, for me it's just a game
And that you're not the one to blame
Когато се събудих, разбрах, че те няма.
Трябваше да ми е мъчно, но не чувствах нищо
опитвайки да забравя предната вечер.
Трудно събрах мислите си,
но има нещо, което мога да кажа -
изглежда съм доволен, че те няма.
Разбрах, че те няма,
разбрах, че те няма.
Знаеш, че не е правилно...знаеш начина...
но наистина ли искаш да останеш?
Неочаквана мисъл... имам нещо наум...
Ще бъде само загуба на време...
Без значение колко се опитваш
чувствата са си отишли.
Няма да кажа, че е вярно,
че съм тук, за да стоя залепен за теб.
Знаеш, за мен е само игра
и ти не си тази, която да виня.
There should be grief but i feel none
Trying to leave the night behind
I hardly get my thoughts in line
But there is one thing i could say
It seems i'm glad... i find you're gone
I find you're gone...
I find you're gone...
You know it's wrong... you know the way...
But do you really want to stay?
A sudden thought... a thing to mind...
It would be only wasting time...
No matter how hard you will try...
It's just a feeling passing by
I won´t say that it´s true
That i´m here to stick with you
You know, for me it's just a game
And that you're not the one to blame
Когато се събудих, разбрах, че те няма.
Трябваше да ми е мъчно, но не чувствах нищо
опитвайки да забравя предната вечер.
Трудно събрах мислите си,
но има нещо, което мога да кажа -
изглежда съм доволен, че те няма.
Разбрах, че те няма,
разбрах, че те няма.
Знаеш, че не е правилно...знаеш начина...
но наистина ли искаш да останеш?
Неочаквана мисъл... имам нещо наум...
Ще бъде само загуба на време...
Без значение колко се опитваш
чувствата са си отишли.
Няма да кажа, че е вярно,
че съм тук, за да стоя залепен за теб.
Знаеш, за мен е само игра
и ти не си тази, която да виня.
понеделник, 2 март 2009 г.
Някога, някъде
Градът си има своя аромат
и аз бих могла да го вдишвам вечно,
ако не съумея да сляза от гледката,
която насълзява очите ми.
Не съм затваряла прозореца си
и ти си виновен,
че не ме накара пръв
да го отворя заради теб.
Зад сините ти очи
досущ като моите
и не съвсем
заради това,
което крият...
там ще вървя
с устните си
и ще захапя ухото ти,
докато не облегнеш глава
на рамото ми
и не ми кажеш:
Хайде да тръгваме.
Спя,почти спя,
почти съм будна,
но едва ли
ще сънувам нещо
тази вечер.
Нервно изтощение,
страх и презрение
към себе си
и обич,
такива ми ти нужди
в топлата завивка
на юлската вечер.
Под черната сянка
приятелско рамо
и спомени
белезникави,
може би капят
като очакван дъжд
и образуват дъгите
на 2009-тата година.
Но е далече
и е неспособна,
неучтива и груба.
Болят я очите
тази бъдеща година,
треперят зениците й
пред моите думи.
Скоро ще трият
остатъците ми по стените
и ще се чудят
къде ми е бил ума,
че да не изляза оттук.
Ще ми се белината
да изгаряше раните,
бих плувала в нея
и бих пила на жадни глътки,
а кръвта ми ще потече
по разложените,
разтворени тръбички
за жизненоважни процеси.
Присмивам се
на учудването ти.
Ще те прегърна,
докато отчаяно търсиш вратата
и ще опаря врата ти
със зъби и устни,
за да те питат после
къде си бил
и какви си ги вършил.
От моята политура
заздравяват рани
от стъкла
по време на заря.
И кърпичките ти са пълни
с толкова внимание,
че чак не ми се иска
кръвта да спира.
Светулки се гонят
под светлината,
пияните скитници пеят
и чупят бутилки
в земята,
напоена със стъпките ни
и с алкохол.
Ще те хвана за ръката,
не, няма.
Ще те хвана -
о, какво колебание
за привидно просто занимание.
Как можеш да ме гледаш
така втренчено,
докато аз се оглеждам
навсякъде встрани
и за секунда две
към теб.
Аз почнах да докосвам
и отприщих нежността
на лятната ти целувка.
Стопли ми ръцете,
гушни ме.
Така.
А сега ме остави
да полежа в скута ти.
Аз имам нужда
от топлината
на пръстите ти.
Бягам по изпочупени стъпала
и ти вървиш зад мен,
а аз пиша вече
в бъдеще време
и си измислям погледите ти
и чувствата ти.
Ще го правя и занапред.
Пази ме от мечките,
те са топли,
но не ги познавам.
Не познавам и теб.
Ти не ме опази от себе си.
Върни часовника назад
и лудите ми детски мисли,
върни прибързаността ми
и ме остави на прозореца.
До днес.
и аз бих могла да го вдишвам вечно,
ако не съумея да сляза от гледката,
която насълзява очите ми.
Не съм затваряла прозореца си
и ти си виновен,
че не ме накара пръв
да го отворя заради теб.
Зад сините ти очи
досущ като моите
и не съвсем
заради това,
което крият...
там ще вървя
с устните си
и ще захапя ухото ти,
докато не облегнеш глава
на рамото ми
и не ми кажеш:
Хайде да тръгваме.
Спя,почти спя,
почти съм будна,
но едва ли
ще сънувам нещо
тази вечер.
Нервно изтощение,
страх и презрение
към себе си
и обич,
такива ми ти нужди
в топлата завивка
на юлската вечер.
Под черната сянка
приятелско рамо
и спомени
белезникави,
може би капят
като очакван дъжд
и образуват дъгите
на 2009-тата година.
Но е далече
и е неспособна,
неучтива и груба.
Болят я очите
тази бъдеща година,
треперят зениците й
пред моите думи.
Скоро ще трият
остатъците ми по стените
и ще се чудят
къде ми е бил ума,
че да не изляза оттук.
Ще ми се белината
да изгаряше раните,
бих плувала в нея
и бих пила на жадни глътки,
а кръвта ми ще потече
по разложените,
разтворени тръбички
за жизненоважни процеси.
Присмивам се
на учудването ти.
Ще те прегърна,
докато отчаяно търсиш вратата
и ще опаря врата ти
със зъби и устни,
за да те питат после
къде си бил
и какви си ги вършил.
От моята политура
заздравяват рани
от стъкла
по време на заря.
И кърпичките ти са пълни
с толкова внимание,
че чак не ми се иска
кръвта да спира.
Светулки се гонят
под светлината,
пияните скитници пеят
и чупят бутилки
в земята,
напоена със стъпките ни
и с алкохол.
Ще те хвана за ръката,
не, няма.
Ще те хвана -
о, какво колебание
за привидно просто занимание.
Как можеш да ме гледаш
така втренчено,
докато аз се оглеждам
навсякъде встрани
и за секунда две
към теб.
Аз почнах да докосвам
и отприщих нежността
на лятната ти целувка.
Стопли ми ръцете,
гушни ме.
Така.
А сега ме остави
да полежа в скута ти.
Аз имам нужда
от топлината
на пръстите ти.
Бягам по изпочупени стъпала
и ти вървиш зад мен,
а аз пиша вече
в бъдеще време
и си измислям погледите ти
и чувствата ти.
Ще го правя и занапред.
Пази ме от мечките,
те са топли,
но не ги познавам.
Не познавам и теб.
Ти не ме опази от себе си.
Върни часовника назад
и лудите ми детски мисли,
върни прибързаността ми
и ме остави на прозореца.
До днес.
Научена дарба
Пристрастено е
всичко за мен
и пристрастна е
публиката
от театъра
с балетни стъпки
и оперно пеене.
Объркан сценарий,
скалъпен от изпаднали листи
и откраднати
писателски дарби.
Научих се да свиря
на пиано,
когато се наметнах
с топлите ти дрехи.
А то стоеше до камината
полуизгоряло
със вдлъбнати клавиши
от опита ти
и яростта ти.
Към мен.
Научих балет,
когато се наложи
да стъпвам на пръсти
край теб,
за да останеш спокоен,
докато рониш ноти
като мухлясали трохи
и те се препичаха от огъня.
Научих се на театър,
защото се нуждаех
от творческото ти одобрение,
а ти пък не ме разбра
и ме тресна на сцената
да се излагам.
Аз вече не живея у вас,
а пребивавам на дъсчения под
пред седалките
и вече не свиря на пиано,
защото няма импровизации
и е нагласено.
Останаха ми само стъпките,
които не се научих
да извървявам към теб,
а също и музиката,
кънти с пискливия си пукот
на огън от камина
в ушите ме.
Шумът боли
и ходилата са изтъркани.
всичко за мен
и пристрастна е
публиката
от театъра
с балетни стъпки
и оперно пеене.
Объркан сценарий,
скалъпен от изпаднали листи
и откраднати
писателски дарби.
Научих се да свиря
на пиано,
когато се наметнах
с топлите ти дрехи.
А то стоеше до камината
полуизгоряло
със вдлъбнати клавиши
от опита ти
и яростта ти.
Към мен.
Научих балет,
когато се наложи
да стъпвам на пръсти
край теб,
за да останеш спокоен,
докато рониш ноти
като мухлясали трохи
и те се препичаха от огъня.
Научих се на театър,
защото се нуждаех
от творческото ти одобрение,
а ти пък не ме разбра
и ме тресна на сцената
да се излагам.
Аз вече не живея у вас,
а пребивавам на дъсчения под
пред седалките
и вече не свиря на пиано,
защото няма импровизации
и е нагласено.
Останаха ми само стъпките,
които не се научих
да извървявам към теб,
а също и музиката,
кънти с пискливия си пукот
на огън от камина
в ушите ме.
Шумът боли
и ходилата са изтъркани.
Дете
Аз сам
прескачам
ниски огради
и високи стремежи.
Играя на конче
с момченцаи
и пускам
пеперуди в пазвите им,
когато се обличат
на тръгване.
Та те си отиват с прашеца
и аз го намирам
във кофите
или на дъното
на кофеина
от кафе.
прескачам
ниски огради
и високи стремежи.
Играя на конче
с момченцаи
и пускам
пеперуди в пазвите им,
когато се обличат
на тръгване.
Та те си отиват с прашеца
и аз го намирам
във кофите
или на дъното
на кофеина
от кафе.
неделя, 1 март 2009 г.
Скърцам
Светлина,
от три открехнати прозореца
с пет телевизора
или обратно -
пет прозореца
с три телевизора,
монитора
или настолни лампи.
Източник на светлина
в нощта
на уличните лампи и
и липсата на приказка
за костенурки.
Въргаляме се с теб в леглото ми
без чаршафи, голи и неопитомени,
след поредното всмукване
на цигарения дим
се гушкаме.
Не много дълго така стоим,
препарирани за допир.
От друг квартал си
и пръстите ти са покварени
и набръчкани
и все пак имат меко на върха си.
Защо ми дърпаш устните,
те не са за теб,
защото са женски
и няма да ти отиват, нали?
Гъделът във всяка твоя сгъвка
е неспирната ми агресия
към една твар от преди...но..
забрави.
Време е да запалим,
не огъня,
защото него го няма,
но да пораздухаме въглените.
Остарели сме, отдавна
и предпочитаме да допушваме цигарите си
на прозореца
и да зяпаме комунистическото ежедневие
в панелките
и простирите, пълни с дрехи -
защото сме глуповати- ми шепнеш на ухото,
докато ми отместваш косата.
Ще се върнем отново в леглото,
за да поскърцаме малко с пружините
на старата ми хазяйка,
та нека после ми иска обезщетение,
нека ме гледа с презрение и завист.
Реката ми се отваря за теб
и пак ще бъдеш извор
между цигарения дим...
оп - димящ облак,
залепил се е за тавана
и ни наблюдава любопитно.
Опитай се, опитай се да ме почувстваш
не само със ръцете си.
от три открехнати прозореца
с пет телевизора
или обратно -
пет прозореца
с три телевизора,
монитора
или настолни лампи.
Източник на светлина
в нощта
на уличните лампи и
и липсата на приказка
за костенурки.
Въргаляме се с теб в леглото ми
без чаршафи, голи и неопитомени,
след поредното всмукване
на цигарения дим
се гушкаме.
Не много дълго така стоим,
препарирани за допир.
От друг квартал си
и пръстите ти са покварени
и набръчкани
и все пак имат меко на върха си.
Защо ми дърпаш устните,
те не са за теб,
защото са женски
и няма да ти отиват, нали?
Гъделът във всяка твоя сгъвка
е неспирната ми агресия
към една твар от преди...но..
забрави.
Време е да запалим,
не огъня,
защото него го няма,
но да пораздухаме въглените.
Остарели сме, отдавна
и предпочитаме да допушваме цигарите си
на прозореца
и да зяпаме комунистическото ежедневие
в панелките
и простирите, пълни с дрехи -
защото сме глуповати- ми шепнеш на ухото,
докато ми отместваш косата.
Ще се върнем отново в леглото,
за да поскърцаме малко с пружините
на старата ми хазяйка,
та нека после ми иска обезщетение,
нека ме гледа с презрение и завист.
Реката ми се отваря за теб
и пак ще бъдеш извор
между цигарения дим...
оп - димящ облак,
залепил се е за тавана
и ни наблюдава любопитно.
Опитай се, опитай се да ме почувстваш
не само със ръцете си.
Тъпани
Музиката си има душа за опипване
и за перверзно блуждаене с пръсти,
но зависи от нотите
и е толкова важно
значението на цвета на хартията,
върху която ще бъдат запечатани звуците,
за да довършват симфонии в ушите ни
или да мятаме, блъскаме тела
в тъпаните на прародителите ни.
За да се смесят тоновете от ударите
с туптенето на въображението ни.
и за перверзно блуждаене с пръсти,
но зависи от нотите
и е толкова важно
значението на цвета на хартията,
върху която ще бъдат запечатани звуците,
за да довършват симфонии в ушите ни
или да мятаме, блъскаме тела
в тъпаните на прародителите ни.
За да се смесят тоновете от ударите
с туптенето на въображението ни.
Не бой СА!
Танцуват семки и бонбонки,
жени с имена на лимонки
и малки бебета със пелени
се учат да правят бели.
Горещо мляко се разлива,
по пода пониква коприва.
Тя е с лечебни свойства,
опитай, опитай - не бой СА!
жени с имена на лимонки
и малки бебета със пелени
се учат да правят бели.
Горещо мляко се разлива,
по пода пониква коприва.
Тя е с лечебни свойства,
опитай, опитай - не бой СА!
За моя мозък няма епруветка
Може да се перим,
крила да разперим,
да разговаряме
и с тези разговори да се отдалечаваме
от смисъла,
покрит с бял чаршаф.
А бихме ли посмели
да дръпнем завивките
и да видим разлагащото се,
което обличаме с бели, невинни дрехи
на девственото ни детство?
И искаме ли да е лесно,
като че ли не знаем, че е,
но се губи облакът от тайни,
от който старателно се нуждаем
и все не смеем да признаем,
че сме прости атоми
с електрически мисловни процеси,
загнездени сме на малка планета
и я обожествяваме
с названието "моя вселена",
придаваме й образ и подобие
на еволюирал мозък,
за да го затворим в епруветка,
когато успеем да го разложим
на максимално малки части,
за да имаме
най-удовлетворителните резултати,
но в биологията.
Нима е само тя?
За покривалото на смъртта
всяко въображение за отвъден свят
е като мокра клечка кибрит
при малката продавачка
и всяко преувеличение е маска,
за да унищожим скуката,
седнала в скута ни
и ядяща детеродните ни органи.
крила да разперим,
да разговаряме
и с тези разговори да се отдалечаваме
от смисъла,
покрит с бял чаршаф.
А бихме ли посмели
да дръпнем завивките
и да видим разлагащото се,
което обличаме с бели, невинни дрехи
на девственото ни детство?
И искаме ли да е лесно,
като че ли не знаем, че е,
но се губи облакът от тайни,
от който старателно се нуждаем
и все не смеем да признаем,
че сме прости атоми
с електрически мисловни процеси,
загнездени сме на малка планета
и я обожествяваме
с названието "моя вселена",
придаваме й образ и подобие
на еволюирал мозък,
за да го затворим в епруветка,
когато успеем да го разложим
на максимално малки части,
за да имаме
най-удовлетворителните резултати,
но в биологията.
Нима е само тя?
За покривалото на смъртта
всяко въображение за отвъден свят
е като мокра клечка кибрит
при малката продавачка
и всяко преувеличение е маска,
за да унищожим скуката,
седнала в скута ни
и ядяща детеродните ни органи.
Крачета
Боклуци, навсякъде по земята
и вече пускат крачета,
съживени са от улични кучета
с остри зъби.
Бягат по планински зъбери,
сред торища,
прескачат кофи с счупени дъна
и отиват към върха
с бели парцали сняг.
Скоро и кучетата
ще са обратнопропорционални
на нарастващото число
кракоимащи твари.
отворих прозореца и нямаше слънце,
а надпис на мястото му
създаден от мухлясала лютеница
и украсен с два-три сварени картофа,
размазани.
та надписа гласеше:
"Престанете да отваряте прозорците си,
ще ослепеете".
И аз се спънах във вестника на пода -
ПУК БУМ ТРЯС-
бях вече сляпа
за боклука в страната.
и вече пускат крачета,
съживени са от улични кучета
с остри зъби.
Бягат по планински зъбери,
сред торища,
прескачат кофи с счупени дъна
и отиват към върха
с бели парцали сняг.
Скоро и кучетата
ще са обратнопропорционални
на нарастващото число
кракоимащи твари.
отворих прозореца и нямаше слънце,
а надпис на мястото му
създаден от мухлясала лютеница
и украсен с два-три сварени картофа,
размазани.
та надписа гласеше:
"Престанете да отваряте прозорците си,
ще ослепеете".
И аз се спънах във вестника на пода -
ПУК БУМ ТРЯС-
бях вече сляпа
за боклука в страната.
Абонамент за:
Коментари (Atom)