Крадците на моите мисли в нейното легло или защо най-близкия ми човек ме предава?

Обратно на сцената

В студената есенна сутрин се събудих от алармата си и след минута-две протягане и прозяване отново бях готова да поема предначертания си работен ден - ставане, тоалет, задължително кафе и лека закуска, понеже не се изискваше много енергия за работата ми, и разбира се, никога не забравях леденото изражение на лицето си. Носех го като талисман, за да не се налага да ставам част от ежедневните пресилени разговори, милите усмивки и боботещия кръговрат на изтичащите им мисли. Всяко начало ми се струваше интересно, пълно с очаквания, но към средата отново оставах отегчена. Също както по обяд вече нямах търпение да стане 5 и да се прибера. У дома ме чакаха листите хартия, небрежно разхвърляни на леглото ми, като че ли цял ден течението се е опитвало да ги подреди в най-неустоимата за листи поза и те да ме съблазняват с извивките на изписаните букви и с опитите да гъделичкат мислите ми и да извадят от там малко очаквани обрати. Обичам вечер да се наслаждавам на свободата си. Това осъзнах преди седмица-две, когато бях подтикната да бъда себичната, която бях преди, да се грижа за дарбата си и да я развивам до степен самоуважение. Предполагах, че потенциалът ми е бил в творчески отдих, един вид да събере информация и да понатрупа малко емоционални сривове, придружени с физически неразположения, за да реши някой следобед като този днес да избухне отново в целия си прероден блясък и да осветява в червено-лилаво настроенията ми.
Най-добрият извод след двете години мълчание е, че това наистина е от полза, тъй като след дълго писане и (съ)преживяването на мои и чужди драми, най-накрая имам силата, вдъхновението и способността да седна и да се занимавам наистина сериозно с това. Да съм по-зряла е като да съм под нечий прозорец на любим учител (обяснявам думичката учител за мен е съпричастен ми човек, който умее да ме изслушва, пълен е с чар, сладкодумен и житейски водещ ме за ръката си), той да ми е подхвърлил въжето на познанията си и аз да се изкачвам, доста често плъзгайки се и започвайки отначало, но когато благодарение на навика или придобития опит успея да застана до него, да се усмихна широко, че вече аз ще съм тази, която ще помага и ще имам достатъчно зад (след) себе си за хвърляне (имам предвид въжета и мъдрости). И макар да не се доближавам до боговете в жанра, като няма да назовавам имена, все пак аз съм Бог на мислите си и мислите ми са моите строители.

Основни клавишни комбинации

* CTRL+C (Копиране)
* CTRL+X (Изрязване)
* CTRL+V (Поставяне)
* CTRL+Z (Отмяна)
* DELETE (Изтриване)
* SHIFT+DELETE (Изтриване на избрания обект завинаги, без той да се слага в кошчето)
* CTRL при плъзгане на обект (Копиране на избрания обект)
* CTRL+SHIFT при плъзгане на обект (Създаване на пряк път към избрания обект)
* Клавиш F2 (Преименуване на избраният обект)
* CTRL+ДЯСНА СТРЕЛКА (Преместване на точката на вмъкване в началото на следващата дума)
* CTRL+ЛЯВА СТРЕЛКА (Преместване на точката на вмъкване в началото на предишната дума)
* CTRL+СТРЕЛКА НАДОЛУ (Преместване на точката на вмъкване в началото на следващия абзац)
* CTRL+СТРЕЛКА НАГОРЕ (Преместване на точката на вмъкване в началото на предишния абзац)
* CTRL+SHIFT с който и да е клавиш със стрелка (Маркиране на текстов блок)
* SHIFT с който и да е клавиш със стрелка (Избор на повече от един обект в прозорец или на работния плот (desktop), избор на текст в документ)
* CTRL+A (Избор на цялото съдържание)
* Клавиш F3 (Търсене на файл или папка)
* ALT+ENTER (Показване на свойствата на избрания обект)
* ALT+F4 (Затваряне на активния обект или на активната програма)
* ALT+ENTER (Показване на свойствата на избрания обект)
* ALT+ИНТЕРВАЛ (Отваряне на контекстното меню за активния прозорец)
* CTRL+F4 (Затваряне на активния документ в програми, които позволяват да имате няколко отворени документа по едно и също време)
* ALT+TAB (Превключване измежду отворените обекти)
* ALT+ESC (Циклично обхождане на обектите в последователността, в която са били отворени)
* Клавиш F6 (Циклично обхождане на екранните елементи в прозорец или на работния плот (desktop))
* Клавиш F4 (Показване на списъка на адресната лента в "Моят компютър" (My Computer) или в Windows Explorer)
* SHIFT+F10 (Показване на контекстното меню за избрания обект)
* ALT+ИНТЕРВАЛ (Показване на системното меню за активния прозорец)
* CTRL+ESC (Показване на менюто "Старт" (Start))
* ALT+подчертаната буква в името на менюто (Показване на съответното меню)
* Подчертаната буква в име на команда при отворено меню (Изпълнение на съответната команда)
* Клавиш F10 (Активиране на лентата с менюта в активната програма)
* ДЯСНА СТРЕЛКА (Отваряне на съседното меню вдясно или на подменю)
* ЛЯВА СТРЕЛКА (Отваряне на съседното меню вляво или затваряне на подменю)
* Клавиш F5 (Обновяване на съдържанието на активния прозорец)
* BACKSPACE (Показване на папката, разположена с едно ниво по-горе, в "Моят компютър" (My Computer) или в Windows Explorer)
* ESC (Отмяна на текущата задача)
* SHIFT, когато поставите компактдиска в CD-ROM устройството (Блокиране на автоматичното възпроизвеждане на съдържанието на компактдиска)
* CTRL+SHIFT+ESC (Отваряне на "Диспечер на задачите" (Task Manager))

(http://support.microsoft.com/kb/301583/bg)

Най-удачния вариант е да се ориентирам към юридическата психология като магистратура и след това към криминология или криминалистика, макар криминологията да ми се струва по-удачно.

И един доста полезен сайт, благодарение на гугъл и Злобчо.
http://www.kriminalist.info/forum/index.php

Ще го изчета и може би ще се регистрирам.

Криминалистика и криминология

Криминологията е научното изследване на природата, обхвата, причините и контрола на криминалното поведение. Криминологичното изследване включва разпространението и формите на престъплението, както и причините и следствията. Това още включва социалното и правителствено регулиране и реакции на престъплението. Криминологията е интердисциплинарно поле на бихейвиористичните науки, с насоченост особено в социологията и психологията, както и законовите норми и разпоредби. Криминология е също така този дял от социалните науки, който се занимава с изучаването на престъплението в неговите индивидуални и обществени прояви.

Криминалистиката (на латински: criminalis — престъпен, отнасящ се към престъпление) е наука, изследваща закономерностите на подготовката, извършването и прикриването на престъпления, възникването на следи, събирането, изследването, оценката и използването на съдебни доказателства. За основоположник на криминалистиката се смята Ханс Грос.

Криминалистиката разработва система от специални методи и средства, основана на знанието за тези закономерности, която се прилага в хода на предварителното следствие за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, а така също и при разглеждане на углавно дело в съда.

Предметът на криминалистиката включва изучаване на закономерностите във връзка с разкриването и разследването на престъпленията относно:

1. възникването, състоянието, изменението при използването на уликите, повреждането и унищожаването на доказателствата;
2. способите и средствата, правилата и препоръките относно: събирането, изследването, оценката и използването на доказателствата;
3. криминалистичните правила, способи, препоръки и методически указания за:

- общата организация на разследването;
- организацията на отделните процесуални способи на доказване;
- организацията за разследване на отделните видове престъпления.

Криминалистика и криминология

Криминалистиката често се бърка с криминологията, тъй като и двете са съставни думи от крим (лат. престъпление). Впрочем, двете науки работят успоредно в откриване на причините за престъпленията, но в различни сфери.

* Криминологията - наука за престъплението във фазата на неговото възникване,предотвратяване и извършване. Изучават се различни методики за превенция и т.н., като основното е престъплението да не се извърши, т.е. неговото предотвратяване.
* Криминалистиката - юридическа наука за разследване на извършено престъпление; откриване, изземване, изследване, оценяване и съхранение на доказателствата и разкриване на извършителя на престъплението, както и разкриване на обективната истина.

Как всяко ново е добре забравено старо

Бях свикнала да пиша всеки ден преди. Сега съм закърняла, уморена, все се оплаквам, мрънкам, намирам си оправдания, осъзнавам какво изпускам, но го отлагам, сякаш имам цялото време на света, а всъщност го нямам. Ровенето в стария ми блог беше доста силен подтик, както и думите на добър приятел. Мисля да заспивам и да се събуждам с думата "цели", да ходя с тефтер под ръка , да записвам всичките си идеи и да осъществя тези, които мога. Блогът ще е моя втори дом, най-вече вечер. Ще се опитам да му отделям по половин час вечер, да го разнообразя и да съхранявам всичко полезно ми.Не би било добре да отвиквам от подобни неща, стремежите ми към писане ще се възвърнат отново, ако съм постоянна.

След такова събуждане се чувствам преродена. Вечерните мисли вмъкват малко преувеличена нервност в недоспиването ми, червената лампа насълзява уморените от светлина очи. "Красивите хора" звучи, те са пред вратата и настоятелно чукат, те повишават налягането в черепната ми кухина и са се наименували мисъл едно, две, три и приблизително до безкрай. Гъделичка ме възбудата от пускането им навън- за да позволя на други да се преродят от старите.

лятото го отне есента
със брулещиия вятър и капещи листа
по влажна земя, по хорските глави,
детските викове отекват в есенна вечер,
а сутрин мъглата попива минувачи
на път повтарящ се от нужда.

аз съм далеч от хорски похвали,
от първи места и почести,гордост,
но пълна съм с грях като езичник,
преливам от хули,
днес крия гнева,
а утре показвам смиреност,
аз искам да бъда встрани от потока
и тихо да гледам разбити във пристан вълни
и моля за мисли,течащи по пръстите,
за да стигнат дотук.