Черниците

Разходката в парка - провикнах се аз на самия център на града, пред лятното кафе. Думите ми паднаха на улицата и бяха премазани от шума на минаващите автомобили. Едно черно пежо премаза всичко, докато бръмчеше на път към пазара може би, или към София, или в която и да е затънтена уличка. Никак не ме интересува къде е гаражът, където си почива тази противна кола - ТЯ ПРЕМАЗА ДУМИТЕ МИ и жлъчно преглътнах обидата. Пешеходната пътека беше неизползваема с няколкото чакащи в края й. Какво чакат - да ги побутна ли? И аз ги бутам с цялото нахалство на краката ми върху белите линии. На отстрещния тротоар отново се обърнах към кафето и пак извиках, докато нахален мъж на около 40 с зацапан гащеризон едва не ме блъсна в слаба наконтена жена, която се опитваше да намери малки островчета сред това море от тротоарни пропасти, за да забие именно там токчето си. Токчето й премаза отново думите ми. Когато ме задмина, аз тръгнах след нея, хванах я за косата и я блъснах два пъти в стъклото на един бутик. Настъпилата паника ми позволи да изтичам надалеч от тълпата. В парка се провикнах за трети път и погледът ми търсеше отговора на въпроса ми. Оглеждах се стеснително, след като осмислих, че целия пейзаж се състои само от пенсионери на раздумка и майки, залисани в това да бърникат с ръце в детската количка на бебетата си, аз се отпуснах и раменете ми си слязоха на мястото. Нямаше и следа от дърветата. Сянка хвърляха единствено платовете, поставени на пластмасови колчета. Платове, които вятърът всеки миг беше готов да отнесе на бунището, когато бъдат раздрапани и извъргаляни в прахоляка. Проснах се на земята по гръб и вдигнах крака във въздуха, като отчаяно ги мятах, а ръцете ми инстинктивно се опитваха да спрат тези ми движиния. После се намеси и разума и почнах с едната ръка да опитвам да спра краката си, а с другата да спра първата ръка. Дърветата ме виждаха през очите на птиците, които прелитаха над мен. Малките крилати създания имаха спомени за любимите ми растения и за разлистилите се клони. Стана тъмно над мен. Едно ято врабчета, заедно с три гълъба, кръжаха на сантиметри от главата ми, а крилата им имитираха движинята на краката ми или по-скоро пресъздаха усещането за напрежение, ярост и отчаяние, вкопчено в юмрук, който така и не удря обекта противник.
Зелената поляна на моето село, леко мръсна от всички животни вървяли по нея и някак пълна с лилави петна от мащерката, която растеше на купчинки. Да, там съм и една мравка ме полазва и ми шепне за лудостта на следващите дни. Стадо неидентифицирани обекти летят над мен и странни създания се разхождат пред изтощения ми от четене поглед. Аз пак гоня патици по асфалта и все пак ги пазя от преминаващи автомобили - което значи, че не ги пазя, защото автомобили не преминават. Има сама пасажиращи облачета, които с неподправена наивност развиват въображението ми, но във всеки един от тях виждам лицето на белобрад мъж, който гледа ядосано. И се крия, когато той се навъси прекалено, защото изстрелва искрите си върху посевите в ума ми, а те поемат удара и се наелектризират, от което и протича мозъчна реакция, но не бих я нарекла мисъл. Това от своя страна ме кара да хвана с ръце оградата и да я използвам за опора, за да се изкача нагоре по нея и да протегна ръце към черницата, която оставя тъмнолилави следи по плисираната ми пола. Просягам се, още малко, още съвсем малко - мисля, че ударих едно от врабчетата, които кръжат над мен и всички май са от един отбор, заедно с трите гълъба и ме нападат ожесточено, за да избодат очите ми. Но и без това няма вече дървета и няма какво да видя.

Крайъгълно

Момчето ми живее на тясно
в една крайпътна, изоставена барака.
По него пътници не се прехласват
понеже е незабележимо.
Момчето ми е цвете на поляна,
засипана с боклуци,
момчето ми е синьо и червено,
но щом замлъкне
става сиво.
Момчето ми не е претенциозно,
дай му вода и му поговори
за хванатите ни ръце
и дръжките на вратите,
които се затваряха зад нас,
за леглата и столовете,
за сенките под дърветата
в измислената ни гора.
Момчето ми присяда да те слуша
и е зелен в очите си.
Момчето ми няма да свали погледа си
от теб,
докато ти не свалиш своя.
Той е учтив и винаги ще бъде.
Не би ти се обидил.
Момчето ми носи усмивката
на невярващите при вида
на борче насред реката.
То плува сред капки
и локви попиват във него.
Момчето ми ще те посрещне
с букета отляво на него,
а ти му остави бисквитка
и само му дай вода -
той няма да откаже.
Момчето ми е снимка на паметник
в крайните гробища на моето село.

Минус

Студено ми е на душата
в този неравен кръг,
набодена от кактуси пустинни
с изядени бодли.
Не съм балон и нямам вече
въздух в себе си
и не ме притегля нищо
и липсва магнитното поле на
привличането в мен,
което да ме погълне навътре
в света ми.

Katatonia - Gone

A dead start in my head
And the day's been laid
The things i really want
Always torn from my heart
You never saw the way
How i wanted you to stay
And now you're gone
I'm on my own

When i was thinking this
Was something permanent
You were already thinking
Of going away



Мъртво начало в главата ми
и денят беше предначертан.
Нещата, които наистина искам
винаги си отиват от сърцето ми.
Ти така и не усети
колко много исках да останеш.
Сега те няма
и съм сам.
Докато съм мислел,
че ще продължи дълго,
ти вече си мислела
да си идеш.

no place for snow

day first - October 18th 2008
day second - November 12th 2008
day third - November 2' 2008
day fourth - February 22 2009
day fiveth - March in the end 2009
day sixth - May 8th 2009

Спирка

Разтапям се,
разнежвам се от зинмите картини
на раждането ми - до днес.
Дете със корени и без
в калната пръст
на селския двор
и в крайните улички на големия град.
Опасни са, дебнат по ъглите -
тези сладникави чувства и хора,
толкова ли не намериха друга спирка,
ще ги набия вече,
че биват привличани от избелелия в средата плакат,
с оцелелите букви - те... "чу.. може ... бива".
Отдавна остаряла реклама на поколението
на връстниците ми.
Чумата може да убива.
Без усмивки и дебилно доволни
ги срещнам в света си -
крайъгълна спирка,
пречупен отляво кръгъл знак
"СТОП"!
С големи букви врещи
като пеленачето, което вече не храня,
като пубертета със песните
след вечерния час
по калните улички,
които извървях в горните редове.

Lycia - Not here, Not anywhere

This place is just nothing
It's just like every place
It feels like nothing
I don't fit in
So on to another place
It's just like the last place
I just feel nothing
I can't fit in
Not here, not anywhere
....on to a new place
This day is just nothing
It's just like every day
It feels like nothing
I don't fit in
So on to another day
It's just like the last day
I just feel nothing
I can't fit in
Not here, not anywhere
....in to a new day
One, two, three, four...



Това място е просто никое,
то е като всяко място.
Чувствам го празно,
не се вписвам в него,
също както и на друго място.
То е като последното място,
аз не чувствам нищо,
не мога да се вмъкна в него.
Нито тук, нито никъде.
Този ден е просто нищо.
Той е като всеки ден.
Чувствам го празен.
Не съм в него,
също както не съм и в другите дни.
То е като свършека,
аз просто не чувствам нищо,
не мога да съм в него.
нито тук, нито никъде...
в новия ден.
Едно, две три, четири...

Dust

Старите грамофонни плочи
със слой прах върху им,
опечени на фурна и вече саксии,
пълни с пръст и с живот за цветята.
Старите грамофонни плочи във скрина в гаража,
плочите от младостта на баба ми,
вече ненужни, неизползвани,
са пълни с копнежа на
крайпътните селски чешми,
с радостите от срещите там,
пълни са със скърбите на едно поколение,
преливат от любов
в това неспирно танго
от промени, топли ръце и студени разлъки.

Anathema - A simple mistake

think for yourself you know what you need in this life
see for yourself and feel your soul come alive tonight
here in the moment we share, trembling between the worlds we stare
out at starlight enshrined, veiled like diamonds in..

...time can be the answer, take a chance, lose it all
it's a simple mistake to make to create love and to fall
so rise and be your master you don't need to be a slave
of memory ensnared in a web, in a cage

i have found my way to fly free from the constraints of time
i have soared through the sky seen life far below in mind
breathed in truth, love, serene, sailed on OCEANS OF BELIEF
searched and found life inside, we're not just a moment in time...

....can be the answer, take a chance lose it all
it's a simple mistake to make to create love and to fall
so rise and be your master you don't need to be a slave
of memory ensnared in a web, in a cage




Помисли за себе си, ти знаеш от какво имаш нужда в този живот.
Приеми го и почувствай как душата ти се съживява тази вечер.
Моментът, който споделяме,
лъкатушейки между световете, в които сме се вгледали,
навън, погребани под звездната светлина,
забулени като диаманти във...

...времето - то може да бъде отговорът, рискувай, погуби всичко.
Наивна грешка е да сътвориш, да създадеш любов и да се провалиш.
Така че порасни и бъди сам свой учител.
Не е нжуно да си роб на спомени,
впримчен в паяжина,
затворен в клетка.

Аз намерих своя начин да полетя свободно
от ограничеността на времето.
Аз се реех в небето и виждах живота
там ниско долу в съзнанието си.
Животът, подхранван от истина, любов,
спокоен, плуващ в океан от вяра.
Търсих и открих животът, какъвто е в същината си,
осъзнах, че ние не сме моменти от времето.

Wolfsheim - Touch

when i touch you... feeling your skin
when i touch you... deep within
ill break your silence on your way to me
i will make you everything you want to be
when i touch you...


you know that youll love it... youll need it...
for sure...
im drawing your lines with my hands
im weaving the dream that never ends
i dont play hide and seek... with you... dear
when i touch you...


aiming fingers searching secret pleasures
roaming where your river seens so deep
you know im going on
i like the song youll sing... for me
when i touch you...


you know that youll...


and when tensions spilling down your skin
love will never be what she once was
when i touch you...



Когато те докосна... усещам кожата ти.
Когато те докосна... надълбоко.
Ще разцепя мълчанието ти по пътя ти към мен.
Ще те извая по всеки начин, който пожелаеш,
когато те докосна.

Знаеш, че ще ти хареса... че имаш нужда...
със сигурност...
Рисувам линиите ти с ръце.
Съчинявам съня, който никога не свършва.
Не играя скрито покрито с теб, скъпа...
когато те докосвам.

Устремените пръсти търсят скритите удоволствия,
достигат там, където красотата ти изглежда толкова дълбока.
Знаеш, че потръпвам.
Харесва ми песнета, която пееш... за мен,
когато те докосвам.

Ти знаеш, че ще...

И когато напрежението разкрие кожата ти
любовта няма да е това, което е била,
когато те докосвам

Katatonia - Day

Grey park look the same
And the days are pale
I never thought it would rain this way
I should be knowing that, it used to be me

Let's stay here for a while
Is something gonna happen today?

Your smile has decayed
It will never be the same
I never thought I would laugh again
I should be knowing this, it used to be me

Let's stay here for a while
Is something gonna happen today?
Let's stay here for a while
Is something gonna happen today?

Now it's dark and you're colder
Now it's dark and I'm older
Now it's dark and you're colder
And you tell me my parks are grey



Старият парк изглежда все същия
и дните тук са избледнели.
никога не съм мислел, че ще вали така.
Трябваше да знам, това бях аз.

Нека останем тук за малко,
дали нещо ще се случи днес?

Твоята усмивка повяхна.
Никога няма да бъде същото.
Никога не съм мислел, че ще се смея отново.
Трябваше да го знам, това бях аз.

Нека останем тук за малко,
дали нещо ще се случи днес?
Нека останем тук за малко,
дали нещо ще се случи днес?

Сега е тъмно и ти си студена.
Сега е тъмно и аз съм по-стар.
Сега е тъмно и ти си студена.
И ми казваш, че световете ми са посивели.

Липсваш ми в откровенията ми,
в думите и в секундите,
които отминаваха без време,
без да ги забележа.
Сеге се нижат часове
и чувствата се пропиляват в чакане
и свикнах със самотата,
каквато я познавах дори
в най-кривото огледало.
Говори ми с болката си,
за да ме натъжиш и
да се привържа.
Приказвай колкото си щеш,
само бъди тук,
за да не остана аз
в тази изгаряща язва
на детството ми.
Не те пускам да си идеш,
не искам да ходиш никъде
без предупреждение,
без бележка за сбогом.
Толкова не обичам да се сбогувам,
че бих се заровила
надълбоко,
за да не присъствам
и да прочета в сутрешната преса
как премина като фурия
и отнесе с теб
шишенцето ром
в стомаха ти,
което ти купих,
за да усетя вкуса ти.

Събота, в 5 следобед

Писна ми да си играят с чувствата ми
и макар да си обещах да не правя безсмислици,
пак затъвам в бездни,
но вече смикнах,
вече е част от мен.
Макар с математически величини
да не е възможно
да ти обясня
колко ми липсваш,
съм готова да измисля формула,
конкурираща на Питагор,
за да ти докажа с теореми чувствата си.
Но не обичам математиката
и няма създавам нови закони
за разстоянията
между катетите на
нашите домове.
А в средата
винаги ще е вината
на мълчанието ми
и безотговорността на вкуса ти
към мен.
И както преди
няма да съм заместник,
защото не съм -
отричам го от днес
до децата си.
Хапчетата са в аптеката,
а аптекарят е добрият човек,
който те приспива вечер
в кръглата форма
на добрите си намерения
и аз пак оставам в кошмарите на неделните дни,
когато аптеките са затворени.
Преувеличавам, изисквам,
най-вече чувствам.

огледало

Кошмарите, кошмарите идват, докато лежа на леглото и се завивам през глава от страх да не умра от скука или заради скуката на страха. Болестното състояние на плач под звуците на познатата песен - за него няма терапия и в учебниците не пише как да се успокоя. Страх ме е да гледам вече в тавана, доскучава ми от бялото в очите ти. Напред-назад, тук и в другата стая, навън по задачи сама или сама тук, разликата е само в гледките, но усещането си остава напечатано и не подлежи на промени, докато не разбуля тайната на реката, която извира от мен. Върхът никога не съм го виждала и си го представям ясно пред мен, когато стана на трийсет и пет. Това ми изникна в главата каго възраст, може би ще уча децата си как се пишат ченгелчета или ще се взирам в белия лист и ще създавам изкуство. Кой знае? Ако усещането е същото, какъв е смисълът на годините, освен да го деформират и да не могат да го унищожят, като герой от компютърна игра, който си тренирал с всички умения и той все така продължава да не ти изневерява, понеже сам си си го създал и ще вървите редом със съвестта ти и с него - тримата заедно ще крачит, заедно във битката или в търсенето на такава, заради нестихващия порив на душата да се издигне, извършвайко подвиг. Да помаха с ръка на света и да каже "Хей, тук съм, тук съм бил винаги и тук ще си остана" - посърнала глава заради безразличието. Или може би спокойствието ще затваря всяка вечер безразличните вече клепачи, невидели нищо ново и неочакващи нещо ново на следния ден. Разнообразие му е майката - се плеснах по челото аз. Та къде да го търся? и ти ли ще ми кажеш, така сляп си за бурята, заставена да си стои в перестия облак, който никога няма да посивее. Ти ли ще изтъргенш скуката и страховете и ще направиш живота ми рекламен билборд. Ти ли ще ме гледаш всяка сутрин, докато съм сънена и на обяд когато съм пълна с живец и готова да изтичам до хълма отсреща, без да спирам и да се препъвам в камъчета. Или всяка вечер, когато се прибирам с камъни в джобовете и пълна кофите с пробити дъна, за да те целя, да те улучвам право в сърцевината на стъклените ти атоми. Ти ли, огледало?

Зима със преспи

Обичам зимата с натежели от сняг клони. те се пречупват и падат със снега и се разтапят между буците на втвърдената земя, неусетили досега връзката си със земята. Харесва ми да вървя по тесните пътечки и взаимно да се отдалечаваме двама по двама - аз и човека, който иде срещу ми. интересно как за да продължиш непознат трябва да спре, да те загледа и да те подтикне с поглед да побързаш, защото зимата не чака, зимата е готова да хвърля едрите си снежни парцали и да ги шиба в лицето ти. Тя е способна и да капе от капчуците, когато идващият ден я поглъща със зиналата си слънчева паст.
Усмихвам се на зимата с малките деца, зачервени от бягане по плитчините на разтопените наполовина преспи. зимата ми отвръща със сивите си облаци, със снежните топки, прелитащи покрай мен в някой парк, снежните човеци все така стърчат с носовете си от моркови.
Не отнемайте белотата на зимата с отвратителните си снегорини, не захвърляйте снега като боклук в някоя затънтена уличка. Оставете го по тротоарите, по главните пътища и върху покривите на колите си ... и повървете в меките преспи, боричкайте се в тях, усетете мокрите си ръце да докосват затоплените бузи на непознатия, който ви прави път по несъществуващата пътека. Сънувам снега и снежинките, и борбата, липсващите пътища и земята, дишаща под краката ни, облечена с пуловер от детството на всички ви.

Реч за плажното масло

Дами и господа!
Ползвайте плажно масло!
Ако мога да Ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Изпитвайте удоволствие от силата и красотата на своята младост! О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост, докато не ги загубите.
Но повярвайте ми, след 20 години, като погледнете отново снимките си и си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето! Или се безпокойте, но знайте, че безпокойството е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши!
Пейте!
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора! Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце!
Не си губете времето за завист! Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате! Забравете обидите! Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма! Изхвърляйте старите си банкови извлечения!
Протягайте се!
Не се чувствувайте виновни, ако не знаете какво да направите с живота си! Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 г. какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не го знаят.
Вземайте калций! Внимавайте за колената си! Ще ви липсват, когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не.
Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не надценявайте много себе си, нито се подценявайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета, което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си! Използвайте го по всевъзможни начини! Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите хора мислят за него! Тялото ви е най-страхотният инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната!
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате!
Не четете списания за красота! Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си! Не знаете кога те ще си отидат.
Бъдете мили с хората от вашето поколение! Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и в бъдеще.
Имайте разбирането, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географски смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Пътувайте!
Приемайте някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, вие ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си!
Не очаквайте друг да ви поддържа! Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога това може да изчезне.
Не цапотете твърде косата си, или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото то струва.
Но вярвайте ми за плажното масло!

Брулени хълмове

Катрин Ърншоу, дано не намериш
покой докато съм жив. Каза, че аз съм те убил. Преследвай ме тогава.Знам, че призраци бродят по земята. Бъди винаги с мен, под каквото и да е форма, докарай ме до лудост… само не ме изоставяй в този пъкъл, където не мога да те открия. Не мога да живея без своя живот. Не мога да живея и без душата си.

if you know it

[00:41:08] Anthems of Rebellion каза: na men mi e super gotino da analiziram horata primerno s nqkoi fr 6toto nikoga nemoje6 da prosledi6 haraktera na daden 4ovek po tozi na4in v realniq jivot
[00:42:00] SeLFi каза: e da a ako mu postavi6 granici kakto v big brother tova toi li 6te e
[00:42:19] Anthems of Rebellion каза: ne bih kazal 4e ima granici fizi4eski moje bi da
[00:42:31] SeLFi каза: dori samata pri4ina 4e sa zatvoreni v ku6ta
[00:42:32] Anthems of Rebellion каза: no psihi4eski ..
[00:43:08] SeLFi каза: e da no tova ograni4enie vodi i do drugi primerno v obiknoveniq jivot si hodi6 nasam natam sre6ta6 se s hora blizki i poznati nai ve4e a tuk nikoi nikogo ne poznava
[00:43:42] Anthems of Rebellion каза: tova mu e interesnoto
[00:43:50] Anthems of Rebellion каза: ne bih nabliudaval ejednevieto na nqkoi nqma da mi e interesno prosto
[00:44:08] SeLFi каза: ti kak bi se 4uvstval sred nepoznati
[00:44:52] Anthems of Rebellion каза: faktorite sa bezbroi mnogo koito mogat da opredelqt kak 6te se 4uvstvam samiqt fakt 4e sa nepoznati ne bi mi pre4il
[00:45:28] SeLFi каза: zna4i ne ti e trudno da se sblijava6
[00:45:50] Anthems of Rebellion каза: opredeleno ne az si znam 4e lesno se sblijavam tova e ot malkoto strani v men koqto poznavam
[00:47:08] SeLFi каза: a misli6 li 4e vsi4ko izcqlo si zavisi ot teb i ako v edin moment si kaje6 4e ti e trudno podsuznatelno da postupva6 taka 4e naistina da go pravi6 trudno ili tova idva ot drugi faktori koito predizvikvat trudnostite v tebe
[00:48:03] SeLFi каза: basi vuprosa
[00:48:05] SeLFi каза:
[00:48:10] Anthems of Rebellion каза: opitvam se da go osmislq ako izkustveno se zatvarq6 v sebe si, 6te ti e trudno ob6tuvaneto s novi hora vsi4ko e do psihikata ako uspqva6 dobre da q kontrolira6 tq 6te te slu6a
[00:48:58] SeLFi каза: e dobre de kakvo 6te re4e izkustveno
[00:49:03] Anthems of Rebellion каза: mislq 4e za tova sam rabotil dosta izkustveno, bez ne6to realno podtisnalo te da napravi6 tova
[00:49:57] SeLFi каза: moje edno ne6to da izbiva po razli4en ot realniq na4in
[00:50:12] Anthems of Rebellion каза: m?
[00:50:14] SeLFi каза: a ti dolu gore na kakva vuzrast se po4uvstva uravnovesen i uveren mi 4e vinagi ima pri4ina ne6to da te e podtisnalo no da go pokaje6 po razli4en na4in ot realniq
[00:51:09] Anthems of Rebellion каза: to4no za tova ti govoreh ako uspqva6 da kontrolira6 psihikata si dori i ne6to super golqmo nqma da moje da te podtisne
[00:51:57] SeLFi каза: e ne moje da si bez4uvstven vse otnqkude izbiva sigurbno e vajno da ne go pokazva6 za da te imat za silna li4nost
[00:53:00] Anthems of Rebellion каза: mi ne trqbva da krie6 ni6to po pricip za da te mislqt za edi kakyv si typo e spored men
[00:53:41] SeLFi каза: men mi e trudno da osmislq 4e ni6to ne moje da te podtisne
[00:54:13] Anthems of Rebellion каза: ima ne6ta koito me podtiskat razbira se, nomeryt e da se spravq6 s teq ne6ta, ne te da zavzemat jivota ti i po tozi na4in da se 4uvstva6 zle i eventualno da priliva6 otricatelnata energiq na drugite
[00:55:47] SeLFi каза: mislq 4e ima hora koito sami izbirat da se 4uvstvat zle imenno za6toto iskat nqkoi da zabeleji tova za da im pomogne a to si zavisi izcqlo ot tqh, ima i hora koito iskat da gi sujalqvat za da po4uvstvat vnimanie
[00:56:28] Anthems of Rebellion каза: za men za teq raboti na psihi4eska osnova ne si li pomogne6 sam nqma koi da ti pomogne. vseki iska da mu obyrnat vnimanie, syjelenieto e nai typiq na4in ot vsi4ki za da privle4e6 vnimanie- az ne go razbiram tova
[00:57:33] SeLFi каза: e da ama e navsqkude - v blagotvoritelnite koncerti v domovete za siraci v novinite
[00:58:10] Anthems of Rebellion каза: tam ne6tata stoqt malko po razli4no, tam za syjelenie ne prosqt samite siraci a teq koito sa napravili blagotvoritelniq koncert i ot tova gledat da im pomognat no tova sa hora s realni problemi a ne kakto pove4eto hora koito tyrsqt syjelenie bez realen naistina golqm problem
[00:59:15] SeLFi каза: ne mislq 4e ima nerealni problemi
[00:59:21] Anthems of Rebellion каза: ima, takvia izmisleni ot psihikata ti. vsi4ko priema6 po na4ina koito iska6 ti
[01:00:26] SeLFi каза: i ako taka ne ti e dobre po4va6 da misli6 4e ima6 problem i otiva6 do edin kabinet na koito pi6e Qnica Grigorova (psiholog) :D:D:D
[01:00:48] Anthems of Rebellion каза: :)))
[01:02:18] SeLFi каза: edin 4ovek misli 4e ima problem susredoto4ava si cqloto vnimanie varhuu tova po4va da privli4a vsqkakvi teorii koito potvurjdavat opaseniqta mu i zapo4va da se 4uvstva zle tursi pomo6t i vijda 4e ne moje sam da se ubedi - zatova gi ima i lekarite i 6arlatanite i vra4kite - za da te ubedqt v ne6to koeto ti ne vqrva6 4e moje6. edno ot nai omraznite ne6ta e priqtelite ti da ti povtarqt postoqnno 4e trqbva da se usmihva6 kogato ne ti e dobre sqka6 trqbva da si slaga6 usmivkata i aide neka da izglejda6 nqkak si a vsu6tnost da ne e taka i naistina po4ti nqmam priqtel koito da ne mi natrapva ideite si postoqnno da mi e veselo
[01:04:46] Anthems of Rebellion каза: to tova kak da se 4uvstva6 ti si go znae6 nai dobre
[01:05:41] SeLFi каза: kak se a ne kak da se
[01:06:19] Anthems of Rebellion каза: kak da se imah predvid to i drugoto e vqrno
[01:06:39] SeLFi каза: e kak da se zna4i ti moje6 vinagi da si izbira6
[01:06:46] Anthems of Rebellion каза: za men da
[01:07:32] SeLFi каза: ti ot maluk li si si takuv
[01:07:36] Anthems of Rebellion каза: neee, pri men stana s godinite na 18 bqh super slab 4ovek i super lesno me naranqvaha na gled glupavi raboti
[01:08:33] SeLFi каза: a na 20
[01:09:02] Anthems of Rebellion каза: ot 18 do 22 uspqh da se uravnovesq kato 4ovek i da stana mn po silen. prez jivota mi minaha nqkoi ne6ta koito me napraviha po silen
[01:09:28] SeLFi каза: ima6 umni priqteli koeto e mn hubavo
[01:09:44] Anthems of Rebellion каза: podbora na priqteli e edno ot nai vajnite ne6ta. priqtelite mi sa me napravili do mnogo golqma stepen tova koeto sym v momenta
[01:10:59] SeLFi каза: az si s toq s trima priqteli i im govoreh ne6to seriozno i im poiskah mnenieto i po4ti nikoi ne be6e nastroen za takuv razgovor ujasno ograni4ava6to e da nqma s koi da si govori6 za ne6to smisleno i e trudno da nameri6 priqteli koito da dopusne6 do sebe si tolkova burzo
[01:12:52] Anthems of Rebellion каза: ami neznam kak da ti kaja ti si do6la tuk na novo mqsto koeto e adski trudno az se 4udq dali bih go napravil kakto nqmam mnogo problemi s komunikiraneto moje bi za da si nameri6 priqteli koito da ti dopadat kato mislene i vsi4ko ostanalo trqbva da napravi6 kompromis sys sebe si i da dopuska6 horata po lesno do sebe si za da moje da gi opozsnae6 po lesno i da si napravi6 precenka za tqh
[01:15:27] SeLFi каза: da precenka za mesec dva i (mooning)
[01:16:03] Anthems of Rebellion каза: na takiva hora si popadnala, tova ne zna4i 4e trqbva da spira6 da tyrsi6

Защо хората се разделят

[17:24:29] Pinka каза: za6toto ponqkoe vreme razbirat,4e imat razli4ni razbiraniq ili se naranqvat ili se razo4arovat edin vid
[17:23:48] Мечо каза: защото парите свършват, защото ревноста задушава и защото просто са лайнари всичките
[17:23:25] I Will Always… Love You… каза: mi sig 6toto sa si pisnali edin na drug ili p1k ediniqt si e nameril drug
[17:25:13] Нирв Хулиган каза: Защото има някои компромиси, които не са готови да направят със себе си
[17:56:39] Blood On Your Hands каза: horata se razdelqt za6toto imat stilovi razli4iq D:
[17:56] za da ne im e sku4en jivota
[17:59] моята е, защото любовта е сляпа обаче тя преминава след изв. време и тогава ПРОГЛЕЖДАШ
[18:08:06] Coccinelle каза: za6toto se promenqt
[20:39:15] [i hate my stupid nick] каза: zashtoto ne mogat da si poddyrjat interesa
[20:50:36] 1nn0c3n7 k1LL3r каза: ми защото пътищата им се разделят
[09:02:27] HaiL_And_KiLL [Valeri] каза: o.0 za tva neam nikvo obqsnenie xaxax … zavisi koito kakto go razbira !!! za mene nai-ve4e nesxodstvo v xarakterite moje da dovede do razdqla
[09:24] ima nqkolko neshta poradi koito horata se razdelqt. ta ednoto e che edna vruska se krepi na istininata tq ne moje da sushtestvuva i da ima luja .. shoto kato se lujem ..kofti. drugoto koeto e tq se krepi na silna liubov i razbiratelstvo.nqma li q tazi liubov itova razbiratelstvo.. kakvo ostava =]

October, 16th, 2008

Хааааа, от колко време не съм писала. Нова съквартирантка, много излизания, разходки, поход до Преображенския манастир през едни гори, по едни скали. Както и как странно обърках автобуса - двойката вместо да ме заведе до нас ме заведе до Чолаковци. Опознах доста части от Търново. Става ми все по-близък. Миналата година го бях оприличила на себе си със всички тези стари сгради, порутени, прашни, с изпочупени прозорци и миризма на застояло. И върху тях нови сгради, нов вид и облик. Нещото, което те е дразнело, се оказва толкова близко до теб. Днес е 16 октомври. Сигурно след година-две вече няма да си спомням тази дата. Странно е как хора, с които си бил, сега ти се струват адски далечни, различни или може би същите, а ти си бил друг? Забелязвам как ги възприемам по друг начин. Дали от времето или от новите хора, които никнат като новите сгради наоколо и задушават старото? Да, нека миналото е за урок, нека новото го убие и унищожи ако прекрачи границата на урока и се превърне в болка. Самотата те превръща в обезумяващо глупав човек. Привързаността е лекарството, а откъсването е като да ти махнат единия бъбрек - и без него можеш, но се усеща липсата. Едно слънце освен това вън днес изгря за около час при мен и ме стопли повече от печката, която ей сега ще спра

In Flames - Cloud connected

People like you
You live in a dream world
You despise the outside
And you fear next one!
It’s in your dream
There’s just one question
Should I kill?
Or should I be left behind?
Sick and tired
Of all your complaints
This is the hour
We bring it down
I’ve come to realise
WITH Every little glimpse, you fade
I was told that I could fly
When least expected,
Cloud Connected
You seem to be
So introverted
How come we fail
With all that is given?
You crossed the line
You remember my name
Time runs backwards
As we’re heading that way
I’ve come to realise
WITH Every little glimpse, you fade
I was told that I could fly
When least expected,
Cloud Connected
Хора като теб
Живеят в измислен свят.
Презираш външността.
И се страхуваш, че си следващия.
То е мечтата ти.
Има само един въпрос -
да убиеш ли
или да отстъпиш.
Уморен си
от всичките си оплаквания.
Настъпи часът,
когато ще ги премахнем.
Дойдох да разбера
всеки бегъл поглед, който скриваш.
Казах, че мога да летя
и когато най-малко очаквах, достигнах облаците.
Изглеждаш толкова вглъбен.
Как можахме да паднем
след всичко, което имахме?
Ти мина границата.
Запомни името ми.
Времената ще стават лоши ,
докато следваш този път.

October, 4th, 2008

За къде тичаме? Къде сме се разбързали? Защо да спираме? Имаме ли нужда от почивка? А имаме ли нужда да пътуваме? Единаци, непобиращи се в собствената си кожа - нещо отвътре ги разкъсва, дере и дращи, болката е ужасна. Реже те, кръвта ти бушува, сърцето ти тупти все по-бързо, а краката ти са като заковани на това място. Умът ти не премахва оковите, които въображението просто пречупва като изсъхнала клонка. Къде ти се иска да си в този момент - ще избягаш ли? Бягал ли си някога от място, където никога след това не си се върнал? Представял ли си си как изглежда сега и как се е развивало? За къде си се разбързал така? Има ли смисъл да оставаш? Умът, умът ти не го побира. “А то прескача граници - милото въображение, моята сладка утеха, в моментите, когато светът ми умира вътре в мен, неспособен да поеме глътка въздух. Опетнения, мръсен, подъл и жалък въздух, незаслужаващ да се слее с дъха ми. С това, което извира (уж му се иска да извира, но така и си умира, още в зародиш). Ударите, които тялото ми понася за сметка на ударите отвътре, за равносметка на болката и подемът, фалшивият подем, така останал си недорасъл, само възникнал, като стръкче трева през пролетта, потъпкано от нечии крака по моята горска пътека. Моят неопетнен уж път, който някой открива по случайност в тази красива гора, която после ще стане грозна, защото след ървите стъпки идват втори и трети и девствеността ми завършва, но не по начина, по който исках. Сякаш всичко е насила, за да съм в крак с времето”. Така си говореше ти в този момент, толкова беше объркан и така се бунтуваше отвътре. И толкова, толкова смел.

Екзитус - Сърцето ми от камък е

Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,
каквото и да сториш - не ще ме нараниш.
Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -
пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.
Сърцето ми от камък е - студено и опасно,
безмилостно и нежно, то сладко те убива.
Без мен не си щастлива, със мене си нещастна…
Почти като в театър е красиво.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
Сърцето ми от камък е. То мина през пустини,
през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.
Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,
преброди всички пътища навред.
Сърцето ми от камък затова е -
защото твърде много то разбра.
Сърцето ми от камък е! Разбра ли!
Такъв ще бъда докато умра.
Ще си замина -
не, недей да плачеш!
Просто забрави за мен, върви по своя път!
Една дузина
мъже след теб се влачат.
Вземи един от тях - обичай го до смърт!
До смърт!
До смърт!
До смърт!

Сънувах..

Сънувах, че тръгвам през деня по една прашна пътечка, засипана с пясък и прах. Не беше като обикновените пътечки по нашия край, целите черни. Моята тук беше жълта, все едно съм в Мексико. Вървях и после се изкачих по едни стълби и се озовах в град. Продължавах да вървя. По пътя си виждах умрели животни, целите накацани от мухи, които злостно ги ядяха. Отначало видях щраус, после дори слон. Представете си един огромен слон, целият накацан от мухи, така че трябва да се спреш и да се вгледаш, за да видиш, че е слон. Нямаше жив човек наоколо. После се озовах в една къща - в нашата бивша къща, където живяхме 2 години. Слязох в мазата през една от стаите и исках да изляза от мястото, където преди е бил входа, но беше запушен входа с дъски и само лека светлина се процеждаше, но ми напомняше, че няма смисъл да опитвам да изляза оттам. Когато се опитах да се върна, нямаше откъде да вляза обратно в къщата и се оказах заключена в това мазе. И в същото време усещах лепкавия въздух, както и чувах нечии шепот отгоре. Някой в тая стара къща бродеше и като че ли знаеше, че съм долу и искаше да ме стигне и да ме сграбчи. И се събудих. Ужасен сън.

Batman begins quotes

Отмъстителят превръща удовлетворението в самоцел. Той може да бъде унищожен или затворен. Но ако надмогнете човешкото у себе си, ако се посветите на идеала… И ако те не могат да ви спрат, тогава се превръщате в нещо съвсем различно. В какво? - В легенда, г-н Уейн.
Какво търсите? - Търся…средства срещу неправдата. За да обърна страха срещу онези, които го всяват у другите.
За да направлявате чуждите страхове, трябва да овладеете своите. Готов ли сте да започнете?
Едва се крепя…
- Смъртта не чака! Смъртта не е деликатна, нито е честна!
Научил си се да погребваш вината под гнева, а аз ще те науча да се изправиш срещу нея. Обучението е нищо. Волята направлява всичко! Волята за отпор. И аз като теб научих, че борбата срещу непочтените хора не бива да среща и миг колебание. Гневът ти дава голяма сила, но ако му се оставиш, може да те унищожи.
Когато откраднах за пръв път, за да не умра от глад, загубих представите си за природата на… доброто и злото. А докато пътувах, опознах страха, предхождащ престъплението, и тръпката от успеха. Но никога не станах един от тях.
Но престъпникът е просто скроен, докато страхът се таи в душата ти. Страхуваш се от собствената си сила и от гнева, който те е тласнал към велики… и ужасни постъпки. Сега трябва да вникнеш в себе си.
Вече си готов. Вдишай. Вдишай. Вдишай страховете си. Изправи се срещу тях. За да победиш страха, трябва да се слееш с него. Трябва да се потопиш в страха на другите. А хората най-много се боят от това, което не виждат. Трябва да се превърнеш в ужасна мисъл. Във видение. Да станеш идея! Усети как ужасът замъглява сетивата ти. Усети силата му да изкривява…да контролира… И знай, че тази сила може да е твоя. Прегърни най-големия си страх. Слей се с мрака. Съсредоточи се. Концентрирай се. Контролирай сетивата си. Ако някой се изпречи на пътя на справедливостта, просто го заобикаляш и му забиваш ножа в гърба.
Защо падаме? За да се научим да ставаме.

Stefan 3

Пътувах с буса от работа към вкъщи… четях си поредната книга на Тери Пратчет (Музика на душата), когато се съвзех от потайните си мисли в книгата - усетих, че слушам Ривърсайд. Всъщност още като се качих на буса си ги пуснах. Погледнах навън - мрачно, зимно време. Хората се бяха облекли с по-топли дрехи - въпреки, че времето си беше топло, като е по-мрачно времето си мислят, че явно е и студено. В мен изплува неутолимото желание да се разходя, но да се разходя сам - и да слушат тази музика - дам, Ривърсайд доста добре ми подействаха днес… върнаха малко чувство в мен - май не съм безнадеждно прогнил! Прибрах се веднага след като слязох от буса, който ме остави близо до нас. Хапнах и с Камен (който отиваше на гости, при Незито де) слязох до морската градина и оттам го оставих по неговия маршрут - а аз започнах своята разходка.Включих мп3-то - в ушите ми започнаха нежните звуци на излятите китари, а аз тръгнах към дълбините на морската градина. Хм… нямаше много хора, обичайните заподозрени - метъли и скейтъри - по групички на няколко пейки, и да, разбира се, неудържимо романтичните двойки, които явно са забелязали красотата на днешния ден.За мен това беше първият истински есенен ден - достатъчно мрачен, за да ми покаже, че лятото свърши, а есента си показа зъбките.
Цяло лято тая морска бъкаше от народ - сега беше мижаво подобие на народ… и все пак не ми бяха достатъчно малко хората - имаше прекалено много хора, за да се отпусна.
Ама не - изтървах деня, исках през деня да се разходя - деня беше мрачен. Нощта винаги е мрачна - и зиме, и лете - тя е все мрачна, но през деня… исках през деня да се разходя.
Реших, че няма да ми се изпълни желанието да се изпълня със самота и приятното чувство на отнесеност, но погледнах надолу към морето! … Ами ако сляза по плажа и погледам вълните!? Насочих се с лека, даже леко налудничева усмивка (не че съм се гледал, така се чувствах) надолу по някакви мрачни, по.забутани пътеки към плажа и първа буна. Хм… беше си преживяване да вървя в тея тъмни пътеки и да не чувам околната среда, а само музиката в ушите си. Стигнах жив и здрав до плажа (изненада).
Тръгнах по морската ивица и наистина за миг пак усетих леко гъделичкане на някакво чувство в себе си… ама нее - пак беше съвсем леко - сякаш при всеки опит за такова - нещо се хлопва и подтиска. И все пак морето и вълните, които се разбиваха мощно в прибоя наистина ме накараха да се усмихна пак така приятно, та било то за секунди. След това се насочих пак към морската градина.
Хм… продължава да има влюбени - усмихнати до уши… гледащи се, без да могат да свалят поглед един от друг. Това по някакъв начин ми е чуждо - може би някога не ми е било - но кога ли?!
Помня ли - или не помня - може би няма какво да помня - защото никога не съм го изпитвал или не съм искал. Че кой съм бил аз - бил ли съм аз - въобще бил ли съм?!
Какво ли е да опишеш самият акт на подтискане на чувствата. Има песни написани след като човек е подтиснал чувствата, има всякакви неща, описани и написани със чувства - как ли се описва самият акт на подтискане на чувството им.
Всичко е някакъв невероятен кръговрат и всичко се върти около желанията на момчетата да са с момичета или на момичетата с момчета (за онея обратните същото се отнася - говоря за желанието, не за гледните точки).
Ами трябва да тръгвам, че ще затварят залата … хм… исках да напиша още нещо, ама сега не помня какво.

Damageplna - Soul Bleed

Now that I’m all alone
Painfully aware
I’m starting to feel the cold
Knowing you’re not there
Caught somewhere between my fears and dreams
And all I have are demons here for company
Come and look inside, hope you like what you see
And if you run and hide, you’re scared of what is me
Bind my idle hands, they only claw at me
Drown in emptiness, my soul is left to bleed
Throwing a shadow on
Every thought I have
Knowing that something’s gone
Echo’s in my head
Caught somewhere between my fears and dreams
And all I have are demons here for company
Come and look inside, hope you like what you see
And if you run and hide, you’re scared of what is me
Bind my idle hands, they only claw at me
Drown in emptiness, my soul is left to bleed
Come and look inside, hope you like what you see
And if you run and hide, you’re scared of what is me
Bind my idle hands, they only claw at me
Drown in emptiness, my soul is left to bleed

Ето ме и мен, напълно сам.
Изпълнен с болка.
Усещам студа,
който ми подсказва, че те няма.
Хванат в капан някъде между страховете и мечтите си
и всичко, което имам са демони тук за компания.
Ела и се вгледай в мен, надявам се ще харесаш това, което ще видиш.
А ако избягаш и се скриеш, значи си уплашен от това, което съм.
Завържи безполезните ми ръце, те само забиват нокти в мен.
Удавена в празнота, душата ми остава да страда.
Захвърлям в мрака
всяка мисъл, която имам,
знаейки, че нещо си е отишло,
но още отеква в главата ми.

бля бля

[01:04:27] BULLET FOR MY VALENTINE каза: мале аз неска откачих с тез булет
[01:04:31] BULLET FOR MY VALENTINE каза: баси яката група
[01:04:45] BULLET FOR MY VALENTINE каза: гледах сума ти снимки на мат (inlove)(h)
[01:04:51] BULLET FOR MY VALENTINE каза: честно ти каам ако бях момче
[01:04:57] BULLET FOR MY VALENTINE каза: щях да си бия 2-3
[01:05:05] BULLET FOR MY VALENTINE каза: ч****и
[01:05:06] BULLET FOR MY VALENTINE каза:
[14:53:04] Baio [Iliqn] каза: sled malko trqq da otiam
[14:53:35] Southern Isolation каза: em huu
[14:53:38] Southern Isolation каза: da ta izpra6tam li
[14:53:39] Southern Isolation каза:
[14:53:41] Southern Isolation каза: da ti podleq voda
[14:53:49] Baio [Iliqn] каза: ahahxahxa
[14:53:55] Baio [Iliqn] каза: vuiiiiiiiii
[14:53:59] Baio [Iliqn] каза: as ni otiam na voina we

Стоян

[20:03:42] PopA каза: aa dobrodushen s1m
[20:03:51] PopA каза: i trqbva mnogo ad mrazq nqkoi za da s1m gaden s nego
[20:03:55] PopA каза: tova trqbva da se promeni
[20:03:55] PopA каза:
[20:04:56] Southern Isolation каза: za6to trqbva da si gaden s koito i da e
[20:05:07] PopA каза: po lesno se jivee togava
[20:05:10] PopA каза: smisal da si nepokis
[20:05:11] Southern Isolation каза: :0
[20:05:18] PopA каза: no ne stava prosto taka
[20:05:25] Southern Isolation каза: e nepukizma iziskva bezrazli4ie a ne otricatelno otno6enie
[20:05:52] PopA каза: dobre ti mojesh li da ostanesh bezrazli4na kum vsi4ko
[20:05:59] Southern Isolation каза: emi ne
[20:06:02] Southern Isolation каза: nqma pulen nepukist
[20:06:09] PopA каза: tam e rabotata
[20:06:21] PopA каза: sled kato nemoje da ne mi dreme po lesno e da gi mrazish
[20:06:34] Southern Isolation каза: ako si bezrazli4en kum vsi4ko zzna4i si murtuv nali i zatova si 4obek za da vzima6 otno6enie kum ne6tata okolo teb i da se namesi6 ako iska6 da gi promeni6 ili prosto da nabliudava6 kak drugite gi promenqt
[20:06:35] PopA каза: toz prost onq grozen i t.n.
[20:06:54] Southern Isolation каза: e za6to ti e omraza kum nqkoi kato moje6 da q prevuplati6 v liubov kum drug
[20:06:57] Southern Isolation каза: i da zabravi6 toq nqkoi
[20:06:58] Southern Isolation каза:
[20:07:13] PopA каза: ami zashtoto v kraq na neshtata pak she se namrazite
[20:07:18] PopA каза: smisal nqma vechni neshta
[20:07:20] PopA каза: kofti trupka e
[20:07:23] Southern Isolation каза: v smisul polojitelnoto mislene e po dobro ot otricatelnoto otno6enie koeto te razqjda i te mu4i i moje da ti dokara i bolest
[20:07:36] PopA каза: a da tuk s1m prav
[20:07:37] Southern Isolation каза: e kak 6e se namrazi6
[20:07:40] PopA каза: az s1m si optimist
[20:07:45] Southern Isolation каза: a nqkoi
[20:07:47] Southern Isolation каза: deto si obi4al
[20:07:53] PopA каза: emi to prekalenata blizost su6to vredi i na zdraveto i na li4niq ti jivot
[20:07:55] Southern Isolation каза: ti tuka mi stiga6 do moq izvod 4e nqma liubov mi samo ex
[20:07:55] Southern Isolation каза:
[20:08:04] PopA каза: xaxaxa
[20:08:09] Southern Isolation каза: em da e
[20:08:12] Southern Isolation каза: nakraq ostava samo navika
[20:08:13] Southern Isolation каза: i sexa
[20:08:14] Southern Isolation каза:
[20:08:15] Southern Isolation каза: ahahaha
[20:08:19] PopA каза: smisal ima lubov nqkoi/nqkoq s koqto/koito she si do kraq na jivota si
[20:08:24] PopA каза: no sega ne mu e vremeto da gi namerim
[20:08:25] PopA каза:
[20:08:27] Southern Isolation каза: :0
[20:08:30] Southern Isolation каза: to tova li e liubovta
[20:08:32] Southern Isolation каза: spored mene ne e
[20:08:34] Southern Isolation каза:
[20:08:38] PopA каза: est 4e ne
[20:08:42] Southern Isolation каза: spored mene tova si e suvmesten jivot
[20:08:43] Southern Isolation каза:
[20:08:46] PopA каза: lubovta varvi s doverieto
[20:08:54] Southern Isolation каза: ma liubovta moje da e bila samo edin put i drugoto da e ei tui
[20:08:56] Southern Isolation каза: ili dva puti
[20:08:58] PopA каза:
[20:08:59] PopA каза: i e po-hubav ot samotata
[20:09:01] Southern Isolation каза: a posle da se pre4uipi6
[20:09:12] Southern Isolation каза: i da ne izpitva6
[20:09:12] Southern Isolation каза:
[20:09:17] PopA каза: ne ne 4ovek ot lubov pravi golemi gluposti i golemi raboti
[20:09:23] Southern Isolation каза: da si natovaren s razni omrazi
[20:09:30] PopA каза: i ako ne izpitvash se nepokis taka li
[20:09:32] PopA каза: ?
[20:09:41] Southern Isolation каза: ako ne izpitvam kakvo
[20:09:46] PopA каза: mrazish izvestno vreme samo posle ti minava
[20:09:52] Southern Isolation каза: e 4akai
[20:09:58] PopA каза: ili si polu4avash vuzmezdieto
[20:10:04] Southern Isolation каза: i purvo kazva6 4e purvo obi4a6 izvestno vreme posle se namrazvate sq kazva6 obratnoto
[20:10:14] PopA каза: ne glei sq
[20:10:17] PopA каза: obi4ate se
[20:10:22] PopA каза: nqma zna4enie kolko vreme
[20:10:26] PopA каза: do edno vreme e
[20:10:29] PopA каза: posle se otdale4avate
[20:10:37] PopA каза: i nai na kraq kusate i se mrazite kato kotka i ku4e
[20:10:39] Southern Isolation каза: ili ostavate zaedno po navik
[20:10:46] Southern Isolation каза: e 6to trqbva da se mrazite
[20:10:46] PopA каза: i sled vreme tazi omraza stava priqtelstvo
[20:10:46] Southern Isolation каза:
[20:10:51] Southern Isolation каза: ne vsqka vruzka zavur6va s omraza
[20:10:54] PopA каза: prosto 6oto drugiq zane vsi4kite ti taini
[20:10:58] PopA каза: kakto ti negovite
[20:11:01] Southern Isolation каза: e da be
[20:11:02] Southern Isolation каза: ti go izkara
[20:11:04] PopA каза: tolkvao vreme ste se doverqvali edin an drug
[20:11:07] PopA каза: i taka
[20:11:08] Southern Isolation каза: 4e purvo se obi4at posle mrazqt posle pak
[20:11:14] PopA каза: ama tova veche ne e lubov
[20:11:31] PopA каза: a priqtelstvo v nego ima smao doverie razgovori
[20:11:33] PopA каза: i moje i sex
[20:11:41] PopA каза: no to si e neshto kato navik
[20:11:42] PopA каза: ostanal

Разни въпроси, 2 септември 2008

Как върви твоят живот?
Животът ми върви добре. Имам рекрасни материални условия за един студент, притежавам неща, които не всички могат да си позволят, докато са студенти. Нямам много приятели. Трудно общувам с нови хора от Търново. Но ако се доверя на някой, съм готова да се доверя докрай. Мисля, че това ме прави наивна. Убедена съм, че не трябва да се доверявам толкова лесно. Ученето ми върви добре, намерих си и работа. Общо взето всичко е наред, освен отношението ми към хората. Приятели се печелят и за ден, ако се интересуваш от тях, а би ти струвало години, ако ги караш постоянно да се интересуват от теб.
Как е здравето ти?
Здравето ми си е наред. Мисля, че имам един два излишни килограма, но това не ми пречи. Не обръщам внимание. Зрението ми е малко отслабнало от постоянното стоене пред компютъра.
Как изкарваш прехраната си?
Разчитам на родителите си за момента.
Харесваш ли работата си?
Още не съм започнала, силно се надявам да съм доволна, макар и да пристъпвам с известни резерви.
Какво е финансовото ти положение?
Зависи от родителите ми все още.
Какво представлява любовният ти живот?
Като сериал - вълнуващо, наситено. С малко разочарования, допуснати грешки. Опитвам се да оправдая себе си в много ог ситуациите, а е време да погледна реално на нещата (защо се оправдавам?)
Как завърши последната ти връзка?
С раздяла по моя вина (обвинение).
А предишната, преди нея, как завърши тя?
Просто завърши. Един ден той спря да идва при мен. Защото аз така пожелах.

Павел Вежинов - Бариерата (цитати)

И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста. Ставам и започвам да се разхождам нервно из грамадния хол, който всъщност е моето работно помещение. Няма спасение. Усещането за самотата не е гъсто и лепкаво, то е остро и бляскаво като връх на кама. Застига ме съвсем ненадейно, мъчи се да ме притисне в ъгъла, край глупавата зеленясала амфора или край фикуса, натикан там от моята чистачка. Едва намирам сили да се изплъзна и да изскоча през вратата, без да изгася зад себе си нито една светлина.
Животът ми е пълен с такива празни вечери и ненужни познанства, които понякога ми тежат с години. Стараех се да гледам само в чашата си, да не поемам реплики, да не се усмихвам, да не проявявам излишен интерес към нищо и никого. Изобщо хубавичко се наскучах. И тая вечер навярно щеше да изчезне докрай от паметта ми, ако все пак не се беше случило нещо особено.
Не беше от хората, които се връщат назад посредата на пътя.
Разчитах на културата си повече, отколкото на някакво вдъхновение. Според мен човек да разчита само на таланта си е все едно да разчита на вятъра да подкара колата му.
Ето защо не обичам да се държа човешки с хората - за да не изглеждам наивен след това. Тая страна на човешкия характер, колкото и да е привлекателна, винаги ми е била обидна.
- По същество тя има много ведра душа. А това е истинско щастие. Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски.Засега никой не познава нейната истинска сила, ни ужасяващата й слабост. Може би писателите донякъде. И психиатрите. Те поне от време на време имат възможност да погледнат през дупките на стобора.
Това е човекът. Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите навярно тази смес ще си остане вечна.
Докато има пари на тоя свят хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо и с тях нищо не може да купиш. Това са стиснатите пари.
Но бюфетът, разбира се, не можа да влезе в къщата. Оставиха го под покрива и досега си е там. Седем години го валяха какви ли не дъждове, сняг го затрупваше през зимата, лете по цял ден го печеше слънце, все едно че нищо. Само дето малко се е изкривил, иначе си е същия бюфет. Вече не смея да погледна към него, но и той не поглежда към нас, толкова е отвратен от нашата простотия и неблагодарност.
Какво друго можех да направя, освен да търпя, да търпя. Нямаше друго спасение за човек като мен. Всъщност имаше. Точно тогава се научих да летя, пак от мъка и притеснение, от какво друго. Но човек може да лети само нощем, и то рядко. Какво ще кажат хората, ако видят да подхвърча денем над покривите някакво лудо момиче.
Ето това не разбирам, как може да има нищожно щастие. Или даже противно щастие. Но изглежда, че има. А аз си мислех, че единственото човешко щастие е да летиш.
Небето беше много тъмно, тишината просто неописуема. Сега разбирам, че това не е било тишина, а някаква непонятна глухота, която ме е погълнала като яма.Мислех трескаво, зашеметен и блъскан от думи, на които бях изгубил истинското значение. Досега си мислех, че знам за хората всичко или почти всичко, все едно откъде - от книгите или от себе си. И едва сега съзнах, че и думите, и книгите, се страхуват от пълната истина. Или просто се стъписват пред нея.
Усещах, че се зашеметявам все повече и повече, сякаш падах с буземна скорост от висините. Сега ми беше все едно, там долу ме чакаше земята, с която бях свикнал. Да, все едно дали ще ми донесе живот, или смърт, все едно.В тоя миг като зверовете и като дърветата, носех в себе си простата истина, че това са само двете илюзорни, сменящи се лица на вечното съществуване.
В края на краищата нима е толкова важно дали човек е луд или нормален? Важното е да се усеща добре. А аз бях щастлив в съня си, какво повече?
Дори мъката и страданието сякаш моментно се изпаряваха в нагоещения въздух. И това бе най-страшното. Чувствах се не толкова нещастен, колкото неизмеримо празен. Сега най-много ме подтискаше моята жалка лъжа пред генерала. Защо не му казах истината? Нямаше да повярва, разбира се.Щеше да ме помисли за луд. И какво от това? Истината стоеше ли над всимко друго? Да, но коя истина - луташе се душата ми. Все едно коя! Ако я бях погубил със своето нищожество или слабост, какво изкупление би могъл да измисли моят злощастен ум? И защо трябваше да измисли?

august, 28th, 2008

Сънувах много странен сън. Стоим с майка и татко в някаква стая в един блок. На двете срещуположни страни на пода има капаци. И двата ги отваряме и има вода и в двата. Разбираме, че е адски дълбоко, всъщност не разбираме, но някой ни е казал и ние внимаваме. Търсим нещо във водата, нещо ценно, а тя е мътна и тъмна и дълбока. Намираме някакви ценности. После изплува кръв. Оказва се, че във водата има умряла жена, а вещите й са навсякъде из стаята. По едно време чувам, че ще има земетресение и брат ми изневиделица се появява с братовчедите ми и ни казва да излизаче навън. Излизаме и аз стоя колкото се може по-далеч от сградите, а хората са се струпали точно под козирката на блока, което е много странно, при положение, че има опасност да падне отгоре им. Земетресението почва и аз виждам как земята се надига на вълни и преминават поне три такива сеизмични вълни под тялото ми, не са много силни, но ги виждам как се движат. След това се оказва, че това земетресение може да изведе навън мъртвите… Нещо такова си мислех, докато го сънувах - че оная кръв от стаята ще излезе на повърхността.

Pantera - this love

If ever words were spoken
Painful and untrue
I said I loved but I lied
In my life
All I wanted
Was the keeping
Of someone like you
As it turns out
Deeper within me
Love was twisted and pointed at you
Never ending pain, quickly ending life –
(Chorus)
You keep this love, thing, child, toy
You keep this love, fist, scar, break
You keep this love
I’d been the tempting one
Stole her from herself
This gift in pain
Her pain was life
And sometimes I feel so sorry
I regret this the hurting of you
But you make me so unhappy
I’d take my life and leave love with you
I’d kill myself for you, I’d kill you for myself –
(Chorus)
No more head trips

Ако някога са били казани неща,
болезнени и лъжливи.
То едното от тях е,
че ти казах, че те обичам, но излъгах.
В моя живот това, което исках,
е да се предпазя от хора като теб.
Когато се обръщам назад
виждам, че любовта е била
обърната и насочена най-вече към теб.
Болката никога не спира,
животът бързо си отива.
Запази си тази любов, това нещо, децата, играта.
Запази си тази любов, този юмрук, раните, болката.
Запази си тази любов.
Аз бях измамения,
който я отне от самата нея.
Този подарък, удавен в болка.
Нейната болка беше животът.
А понякога толкова съжалявам.
Съжалявам, че те нараних.
Но ти ме направи толкова нещастен.
Ще се върна към живота и ще оставя в миналото
любовта си към теб.
Ще се самоубия заради теб,
ще те убия заради себе си.

Poor man's Moody blues

All the nights that I’ve missed you
All the nights without end
All the times that I’ve called you
Only needing a friend
Now your eyes shine with beauty
That I missed long ago
Guess the truth is I love you
I can’t say any more
‘Cause I need you
Yes I want you
Yes I love you
As I look from my window
To the streets where you stand
I am gazing through dark glass
We can’t walk hand in hand
Though your friends try to tell me
Though your friends you defend
They keep my heart from your heart
We must be in the end
‘Cause I love you
Yes I need you
Yes I love you
All the nights that I’ve missed you
All the nights without end
All the times that I’ve called you
Only needing a friend
Now your eyes shine with beauty
That I missed long ago
Guess the truth is I love you
I can’t say any more
‘Cause I need you
Yes I want you
Yes I love you

Всички нощи, в които ми липсваш.
Всички нощи без край.
Всички пъти, в които те виках,
когато имах нужда просто от приятел.
Сега очите ти светят с красотата,
която ми липсваше преди.
Предполагам истината е, че те обичам.
Не мога да кажа друго.
Защото се нуждая от теб.
Да, искам те.
Да, обичам те.
Докато гледам през прозореца
към улицата, където ти стоиш
се вглеждам в тъмното стъкло.
ние не можем да тръгнем поели ръка за ръка.
Това се опитаха да ви кажат приятелите ти.
Тези приятели, които ти защитаваш.
Те държат сърцето ти далеч от моето.
Би трябвало да сме към края си.
Защото те обичам.
Да, нуждая се от теб.
Да, обичам те.

In Flames - Discover me like emptiness

run this world alone,
A song stuck in my mind..
Are you feeling alright?
Don’t mind if you ask me once..
Discover me like emptiness..
A defense for a broken heart..
Still offers a smile to the world betrayed…
Always close to the drop..
Disappear with yesterday..
Cure this dream that makes me fall!
Blame me..
Escape me..
It was you who walked away!!
Tie me..
For my sake..
To the dream, that haunts you!
Could never stand the middle,
Want to go far and further..
But something drags me down..
Shapes me..
Forms me.. into dillusion..
As I bank other options,
Make this picture distant..
Signing off..
Leave me alone!
I blur you into, the never!

Пресичам света сам,
с песен, заседнала в главата ми.
Чувстваш ли се добре?
Нищо против ако ме попиташ поне веднъж…
Разкрий ме като празнотата,
бъди лекарство за разбитото сърце.
Все така носи усмивка на света измамен.
Винаги близо до това да се изгубя…
Изчезвам с вчера…
за да лекувам тази мечта, която ме провали.
Обвинявай ме,
избягвай ме.
Ти беше този, който си тръгна.
Приближи се…
за да ми е хубаво…
заради съня, който те преследва.
Не мога да остана посредата.
Искам да отида много надалеч.
Но нещо ме спира…
Допълва ме,
оформя ме… прекрасно.
Докато премислям чуждото предложение
го отхвърлям малко по малко…
Приключвам…
Остави ме на мира.
Аз те заличавам в безвремието.

Machine Head - The burning red

I see the sun begin to rise
And I’m blinded too
I’ve seen the world through jaded eyes
that I’m crying through
I’ve watched the darkness hypnotize
And confinded
Hold on I’m falling
Can’t breathe anymore
An ocean has opened
These scars need to heal over
Caress the needle prick in my eye
The tears fell like rain
I’ve rode the Phoenix as she glides
And I’ve gone insane
I’ve seen the light of suicide
And I’m dying
Hold on I’m falling
Can’t breathe anymore
An ocean has opened
These scars need to heal over
Hold on I’m falling can’t breathe
Breathe
Colder and colder
Just hold onto me

Аз виждам слънцето, което изгрява
и съм заслепен.
Виждам света през изтощените си очи,
с които съм плакал.
Наблюдавам тъмнината, омаян
и безсилен.
Държа се, докато падам.
Не мога да дишам повече.
Океанът се отваря.
Тези рани трябва да заздравеят.
Разтърквам прашинката, влязла в окото ми.
Сълзите почват да текат като дъжд.
Яхвам феникса, докато прелита край мен
и полудявам.
Виждам светлината на самоубийството
и умирам.

Gotthard - He ain't heavy, he's my brother

The road is long
with the many winding turns
that leads us to
who knows where?
But I’m strong.
Strong enough to carry him.
He ain’t heavy, he’s my brother.
So on we go.
His welfare is my concern.
No burden is his to bear.
We’ll get there.
For I know
he would not encumber me.
He ain’t heavy, he’s my brother
If I’m laden at all,
I’m laden with the sadness
that everyone’s heart isn’t filled
with the gladness of love for one another.
It’s a long, long road
from which there is no return.
While we’re on our way to there,
why not share?
And the load doesn’t weigh me down at all.
He ain’t heavy, he’s my brother.

Пътят е дълъг
с много подвеждащи завои,
които ни водят бог знае къде.
Но аз съм силен,
достатъчно издръжлив, за да се погрижа за него.
Той не ми е в тежест, той ми е брат.
Ние продължаваме по пътя си.
Неговата безопасност е моя грижа.
Не ми тежи да му помогна.
Ние ще стигнем там.
Защото знам,
че той няма да ме предаде.
Той не ми е в тежест, той ми е брат.
Ако изобщо съм измъчен от нещо,
измъчен съм от тъга,
че не всички сърца са изпълнени
със задоволството да се раздават един за друг.
Това е толкова дълъг път,
от който няма връщане назад.
Докато сме заедно по пътя си,
защо да не го споделим?
А товарът няма да ме сломи въобще.
Защото той не е товар, той ми е брат.

By movie ... don't know which

Фантазията без мислене създава чудовища, а с него - истински красивото изкуство.
Вече бях мъртъв. Много е освобождаващо, ако го приемеш като терапия.
Танцувал ли си някога с дявола на бледа лунна светлина?
Само външно се смея. Моята усмивка е само привидна. Ако ме погледнеш отвътре… всъщност плача. Можеш да поплачеш с мен.

Inspired by "Rome"

“Broken bones will heal, wounds will stop bleeding but glory lasts forever…”
Разбитите крлиа ще заздравеят, раните ще спрат да кървят, но славата ще продължи завинаги.
Това ли е, което води всеки творец - славата? Лошите, болезнени неща, които му се случват, имат ли значение? Те ли го вдъхновяват? Ако е така, значи има нужда от тях и без тях няма да е същия. Ако животът му беше обикновен като всички онези, които среща по пътя, с празни погледи, поели по ежедневния си, еднообразен път, тогава нямаше да го има това вдъхновение, това осмисляне на нещата. А къде стои в случая славата? Дали го прави заради тези обикновени хора? Дали иска за миг дори те да се почувстват като него… да усетят болката му и да се замислят, че живота не е само пиене на кафе сутрин, ходене и връщане от работа. Животът е болката, която те буди сутрин и която не те оставя да заспиш вечер. Това са сълзите, които проливаш, докато пишеш или свириш, или пееш. Всички онези, които си сдържал, за да не показваш слабостта си пред хората. И онези, които си изливал само миг след като затръшнеш вратата на празната стая след себе си. Цената на славата са сълзите и болката. Цената на славата е равна на радостта от аплодисментите и разбирането. Моментът, когато другите са настроени на твоята вълни, на честотите ти и чувстваш как сърцата им бият с твоето и се свиват, усетили през какво си преминал. Тогава, когато се усмихват, учудвайки се на таланта ти и доволни, че са се докоснали до нещо различно, особено и странно. Нещо, което ги кара да излязат от летаргията и да разровят мислите си, спотаени в тях. Питам се дали си струва?

August 30th 2008

Най-дългият ден - колко продължава и колко от него остава заличен във времето, каква част от него сме способни да запомним и каква да заровим в себе си и да й дадем живот в някой друг труден момент. Кога сме готови да приемем този ден, да не преглъщаме сълзите и болката, а да ги излеем? Достатъчен ли е един ден, за да си отиде тя? Най-дългият ден, най-голямото очакване, най-искрените думи. Признание и след него очакване. Да се взираш в тъмнината и толкова силно да вярваш в заблудата, че нящой ще се покаже иззад ъгъла и ще почука именно на твоята врата, ще те прегърне и всичко ще бъде наред. Но това е само заблуда, една изстинала вяра, подхранвана от страхове. Гледката от прозореца вече те измъчва, закото нищо не се случва и никой не идва, а ти все така стоиш там и очакваш и накрая се дърпаш, тласкан от разума и лягаш. Сгърчваш се на пода като премазан червей и никой и нищо в този момент не може да прекъсне болката, никой не може да те утеши, защото толкова силно гори и се пръсва и отново се ражда и се увеличава и това прераждане на болката, породено то изникващие в главата ти спомени като че ли няма край. И тъкмо си мислиш главата ти ще се пръсне от всичките тези сълзи и тази болка, която свива сърцето ти и тогава идва нов удар. Осъзнаването. Че вече си сам. Отново. Че вече няма да чакаш. Няма да прегърнеш същия човек, няма да го целунеш, няма да изпиташ същата тръпка. И ставаш все по-безчувствен с всяка раздяла и ето го пак страхът, че скоро няма да имаш нищо за даване, а само ще грабиш от хората това, което не успя да получиш. И никога няма да се почувстваш удвовлетворен. Колко е твърд пода и колко е силна болката…

Малко разведрено

1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате
2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта
3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя…
4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.
5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи
6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка
7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!
8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря…
9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно
10. Поради изчезването на мъжа са възбудени … двама съседи
11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция)
12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили “Титаник”.
13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!
15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
17. Хубаво нещо е “умрелият полицай” - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.
20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!
21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.
25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.
26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.
9. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.
42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря. 43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас…
48. Зелевият сок - утрешната напитка.
49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. Ф. Раневская.
51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи

кое те прави неуверен?

[12:47:51] I Will Always… Love You каза: ot mom4etata poneje s1m malko (blush)
[12:49:34] Ивелин Миндев каза: ami neuveren kogato ima6 tvurde mnogo kompleksi i nai ve4e kompleks za malocennnost kogato si se izdunval vuv vajni momenti ot jivota si prosto si nqma6 doverie 4e moje da postigne6 ne6to vse si kazva6 az ne moga da go napravq a prosto trqbva malko da si povqrva6 4e moje6 i 6te ima rezultat
[12:48:54] PhOBia [irRegular pEOpLe crEw] каам ти… каза: mi de da znam, az vinagi sym uverena dori i da ima momenti da ne sym, pravq tui che nikoi da ne razbere
[11:21:36] Korgoth каза: moje da e nisko samo4uvstvie i po tozi na4in da se my4ish da se dokazvash; moje da e nqkakva neuverenost v sobstvenite ti ka4estva; kogato pravq neshto koeto nikoga ne sym pravil do sega se 4uvstvam neuveren
[12:59] Nesigurnostta v sobstvenite mi deistviq i straha da ne sbarkam.
[13:00] ami ob6tno vzeto sym uveren v sebe si; primerno ako ne sam se podgotvil za ne6to dostata4no togava moga da bada leko neuveren
[13:04] mojebi neshto koeto neznam no filosofiata na Demokrit me krepi taka che vsichko e nared : Ne iskai da bydesh prosveten vyv vsichko , za da ne ostanesh neprosveten vyv vsichko .
[13:11:16] Мечо каза: хората са неуверени когато нямат готовноста и сигурноста че са готови да поемат отговорности
[13:14:38] Let’5 sKa7e каза: ми аз почти винаги съм неуверена, освен когато някой друг не ми каже че е така. или ако ме питат нещо няколко пъти и аз се разубеждавам от тва което мисля. или когато никой не е на моето мнение и пак се замислям дали съм права
[13:24:55] Lemony Snicket - Irregular people crew каза: mi straha; tova mi idva purvo na um ako ne beshi toi shteshe da e mnogo po-lesno da si uveren’
Jane Eyre: След години самоанализи и психотерапия установих, че основното, което ме е направило неуверена в себе си са били постоянните критики от страна на майка ми. Критики за оценки (защо е 6-, а не 6), за “неподходящи” приятели, гаджета, както и за всяко мое действие или бездействие. Накратко е това
Dedoto: Променливата ни природа и променливите ни желания.
selfkiller: Несигурен съм само когато не разполагам с достатъчно информация за да взема решение но вече съм достатъчно търпелив за да изчакам /ако е възможно/ да я получа. Има ситуации обаче в които и невярното решение е по-добро от липсата на такова. Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
deanne: Ами много съм несигурна в ситуации, в които не знам какво ще стане, а ми пука и никак не е приятно. Несигурна съм, когато съм сигурна в това, което говоря, но този отсреща е по-убеден от мен в правотата си, а двете мнения са противоположни, но то не са мнения, щото моето е факт, неговото погрешна представа. Ми май е това, ако се сетянещо ще добавя.
minion_of_fire: Ами това, че разсъждаваме. И предишния ни опит. Или липсата на такъв. Времето на взимане на решения. Забелязвате ли, че сутрин и вечер мислим различно. Утрото било по-мъдро. А това зависи и от хормоналния ни статус. Има си цикличност на отделянето на тия вещества в организма. Сериозните неща трябва да се решават сутрин. Вечер сме настроени по-купонджийски и лекомислено. И това, кой е до нас или срещу нас и как ни действа. Пак хормони и феромони…Което не ни убива, ни прави по-силни.

Schizophrenia: А за какво ме прави неуверена..мисълта,че няма да се справя,това че съм се проваляла прекалено много преди и ситуацията,в която съм няма да бъде изключение.
[09:23] kogato ne znam kak stava dadeno neshto, a trqbva da go napravq,tfa da ne napravq nqkakva greshka me kara da se pritesnqvam , i da sum neuveren

Stefan again :)

[18:09:27] Pusciferian каза: kakvo ti kazvat nqma zna4enie
[18:09:32] Pusciferian каза: kakvo misli6 ima zna4enie
[18:09:43] Pusciferian каза: dumite na drugi hora - koito si zapomnil sa tvoi dumi
[18:09:49] Pusciferian каза: koito nqkoi drug ti e kazal
[18:10:01] †SeLFi† каза: dumite na drugi hora kak 6te sa moi dumi
[18:10:02] †SeLFi† каза: ?
[18:12:52] Pusciferian каза: te sa tvoi dumi - koito nqkoi drug ti e kazal - za6toto sa bili v teb - no nikoga ne sa izlezli
[18:13:13] Pusciferian каза: i ot tova koeto selektira6 kato zapomneno ot nqkoi - e tova koeto smqta6 4e vqrva6 4e e
[18:13:20] †SeLFi† каза: e tova deto kazva6 6e re4e 4e vseki si misli 4eno i su6to no ponqkoga drugi hora mu go kazvat
[18:13:50] Pusciferian каза: imam predvid 4e 4ovek znae 4e ne6to e taka - ma ako ne mu go kajat nqma da se zamisli

august, 9th, 2008

Понякога се чудя защо хората постоянно натякват на някой, че трябва да се чувства ок и да е усмихнат като това е просто едната крайност на емоциите. Това, че се усеща като положителна, не значи, че нямаме нужда и от отрицателната. Дори понякога последната е полезна, за да ти олекне. Но малко хора осъзнават, че дори и да тръгнат да се обиждат един друг, понякога не го правят от лошо сърце, а заради натрупани неприятни впечатления.
В статията, която четох, пишеше, че когато мъжете имат нужда от уединение и искат да останат насаме със себе си дори и за малко по-продължителен период от време - седмица-две примерно, и жената трябва да се научи да не му се меси и да го врънка и да се притеснява, че той ще си иде, а да го приеме като неговия начин на осмисляне на нещата. А когато мъжът реши да се връща, да напише писмо (или съответно жената да напише такова на мъжа). В това писмо да излее чувствата си. Четох, че в прозеса на писането написваш неща, които може да са свързани с най-дълбоките ти страхове, породени още в детството. Проблемите с мъжете са свързани с отношенията, които момичето е имало с баща си и с отношението, което е имало с първия си приятел.
Мисълта ми е, че думите трябва да се използват в най-добрия им завършек след като са били осмислени и следователно не виждам нищо лошо в мълчаливите хора. Дори и да ги набеждават, че го правят от притеснение. А когато останеш насаме с мислите си и ги омастилиш на хартия, има неща, които може да си си мислил, но никога не си посмял да кажеш. Когато ги напишеш, някак си ти олеква. Затова и се изисква малко смелост, за да си признаеш всичко на белия лист. А съответното писмо, което уж в началото е било замислено да го дадеш на половинката си всъщност го оставяш в някоя папка като архив, за да можеш да изследваш по-нататък характера си.

august, 6th, 2008

Стоя и гледам тъпо в стената. А него вече го няма в живота ми. Не е там. Колко ли още ще си повтарям тая мисъл, за да свикна с нея. Тъкмо бях готова да покажа нещото, което винаги ми е било трудно да покажа и май прибързах. От упоритост казах прекалено много, а това ми го отне. Можеше да го имам още поне веднъж, още една разходка до пейката, още една целувка, още един път да го прегърна. Боже, колко ми липсва. Вече цяла седмица. И завинаги.

толкова е старо това... колкото динозавър, оцелял до днес в мислите ми

В природата съществуват връзки и зависимости между нас,животните и земята на която живеем.Общото което се наблюдава е огледалността, връзките са огледални а коренът в уравнението е баланса.Земя,вода, огън,въздух и съответно структората на човека и животните е огледална.Океаните са дроб с който диша природата на всеки шест часа отдръпвайки се и връщайки се,реките са вени,скалите са кости а почвата е плът.Човекът е свързан с природата а балансът и огледалността са свързани с всичко.Съществува нашия свят и божествения свят,съществува нашата материя и духовната ни същност. Телепатията е била някога начин на живот за нас но след греха на Ева човека поема по път на изкуплението и се налага да градим нова цивилизация на духовността и възприятията.Отностно дежа ву то е връзка и плод.Плод е защото когато си задаваме въпроси концентрираме импулси в търсене на нещо а конкретната цел с времето създава отговори,един или няколко.Изборът е свобода и го ползваме.Например в ситуация съм в която осъзнавам че приятелите ми вършат нещо нередно и си казвам че след време ще стане еди си какво.Точно това е едно от действията предизвикващи дежа ву а именно МИСЪЛТА.От своя страна мисълта е най-ниския звук който чува мозъка но я развива без значение от вида й.Мисълта,концентрацията и търпението изграждат медитацията,т.е. дежа ву е плод на медитация и връзка на духа със скритото ни съзнание което се проявява когато спим.Тогава медитацията е натурална не се налага да напрягаме съзнанието си а да се отпуснем и оставим душата да ни води ако може така да се каже.Има осъзнати и не осъзнати дежа ву така е заради баланса не са в права линия а променливи.Например какъв извод можеш да си извадиш от момент на дежа ву в който минава кола пред теб или си изпуснал вилицата си ами абсолютно нищо освен че е било част от някой твой сън който не помниш или да допринесе за бъдещ извод за нещо което е обект на внимание.Докъто дежа ву което е твой плод е осъзнато защото си мислил за последствия от действие в което си бил замесен или си бил любопитен към нещо задавайки си въпроси стигайки до хипотеза,предположение.Това е то дежа ву получава се когато използваш мозъка си съзнателно и не съзнателно.
Съществуват връзки,принципи,зависимости.Всяка част от механизмите на природата може да се възприеме като знак с индивидуална форма от който да изведем извод,истина.
Съществува баланс и огледалност.
Съществува духовност и материалност.
Ежедневен труд и покой когато спим.По време на сън имаме кошмари и всякакви други сънища.Усещате ли баланса?
В сънищата които помним се съдържа послание.Някои хора като мен могат да извеждат изводите от сънищата си но само за себе си а други имат дарбата да тълкуват чужди сънища като момчето от библията-мисля-което е тълкувало на фараона какво ще трябва да направи за да преодолее надвисналата гладна криза над народа му.
Сънищата които не помним участват в изграждането на дежа ву, което пък се създава пак от баланса и огледалността,съзнателно с твои предположения от миналото за бъдещето,далечното минало,от мисълта ти,а сънищата които не помниш са не съзнателното участие на мисълта в съня.Когато сънуваме също мислим.
Мисълта е най-ниския звук който чува мозъка но я развива без значение от вида й заради факторите време,поуки,мъдрост.
С времето се научих да чета от дажа ву и смея да заявя че е ВРЪЗКА между духовния свят и материалния.

Какво е за теб истината

1.[00:41:22] †SeLFi† каза: kakvo e za tebe istinata
[00:41:24] †SeLFi† каза: opi6i mi
[00:43:03] svetle каза: istinata e ne6o katoximera ne6o koet e nedostijimo za6oto moqta istina ne e tvoq a tvoqta ne e moq i moje bi samo tova e istina a za nqkoi kito vqrvat 4e tqxnata istina e mirodavna po-gornoto mi tvardenie e laja
ne znam za istinata moje samo da gadaem kakto moje da gadaem za jivota sld smarrta ili za tova dali ima bog
2. [00:47] <_I`love`myself`> kakvo e za tebe istinata
[00:48] kvi sa tiq vyprosi e,istina = iskrenost
3. [00:46:35] †SeLFi† каза: kakvo e za teb istinata
[00:49:17] tu_fui_ego_eris каза: hmm mislq dosta dobre se e nauchila da prostituira
4. [00:53] e istinata e pre4upena prez pogleda na vseki ako priemem 4e e otse4ka i istinata e posredata to4no nie sme nqkyude po koordinatnata os vseki na razli4na to4ka
5.[12:49:33] Korgoth каза: istinata e istinata tova koeto 4oveka koito pitash smqta za nai pravilno sprqmo kvo e vidql mislil lgoiata mu i taka natatyk ne mislq 4e istinata ima mnogo lica
[12:50:27] †SeLFi† каза: kolko lica ima istinata
[12:50:36] Korgoth каза: v pove4eto slu4ai 1 teost tq ima mnogo lica zaradi mnogoto hora
6. [12:58:47] Lemony Snicket каза: mi istinata si e istina kakvato i da e ponqkoga e dobre da q znaesh ponqkoga ne, istinata ponqkoga trqa da se znae, ama v otdelni sluchai e dobre i da se krie… zavisi ot obstoqtelstvata
7. [12:57:38] Мечо каза: истината.. улицетворение на смелост, кураж и доверие умението да се погледне реално над нещата.. но в моите ръце, тя е много изменяща се
8. [13:10:04] Let’5 sKa7e каза: нещо много важно и може да предотврати някои лоши неща, но може и да ги предизвика ако не е използвана на място или в точното време
9. [13:09:33] [i hate my stupid nick] каза: istinata e individualna dori da predstavlqva edin fakt vseki go priema po razli4en na4in taka 4e v nai-4istata si forma, istinata e prosto neshtoto, koeto se e slu4ilo, ostanaloto si e samo individualni razsyjdeniq i pre4upeni ly4i
10. [13:09:19] ~ReNkA~™ каза: sykrovenna taina
11. [13:17:42] [h8]killa/brutalc каза: истината за мен е една за всички но всеки я гледа със своето око, истината често се повтаря, а ние си мислим че има много истини, тя може да се погледне през много ъгли
Schizophrenia: Истината е много важна,хората се стремят да я знаят,но всъщност понякога е толкова болезнена,че едва ли си струва да я научиш.
[09:18] ..istinata e neshto ..istinsko tq vinagi izliza naqve , dori i sled godini..

July, 30th, 2008 in the morning

Тъп Мтел. Събуди ме някакъв смотан смс за ммс. Както и да е… Започнах деня си с low man’s lyrics, сега го продължавам с Megadeth. Излязох да си купя книга. Харесах си Тери Пратчет, а книгата се казва Музика за душата. ЧУдех се дали има някаква последователност, в която се четат, но сега разбирам, че почти няма, тъй че не е проблем. Сандвичите ме чакат, книгата ме зове, музиката ме радва.
Няколко часа по-късно… Ето пред мене стои документа с новата история за истината! Жестока истина! Кокалести пръсти. Стискам си палци сама да не го изоставя и да се получи по-добре. А колкото до старите записки, там има хубава непряка реч, ще я използвам. Имам ясен поглед за нещата. Лично мой! Колко е радостно да усещаш как думите излизат изпод пръстите ти…

July, 30th, 2008

Имаше една сентенция. “Човек обича истински първият път - след това обича самото обичане”. Аз лично споделям това мнение. Имало е случаи, когато се разделиш с някои и го “преживяваш” и си казваш и сега - щяхме да ходим ам заедно, сега ще съм сама, кой ще ми казва лека нощ, кой ще ме целува, с кой ще ходя … еди-къде си. В един момент установяваш, че не ти липсва самия човек, а по-скоро да обичаш и да те обичат. Да имаш уюта, че не си сам, че някой държи на теб, че има дори с кой да спориш - че има кой да си ляга до теб и да те целуне за лека нощ. Дали ще е петко или драганчо - няма значение, въпроса е да се обичате. Ти планираш бъдеще от дете още - знаеш как искаш да се ожениш, в каква къща да живееш, как с мъжа/жена ти ще имате бебнце и тн и тн - просто е въпрос да намериш някой, който да играе ролята.
Имаше в една серия на едно сериалче, как пича предлага на мацката брак, тя се съгласява и вади някакъв албум. Там още от малка си е лепила рокли, места за сватбата и какво ли не. И той беше изумен. Каза “аз какво съм, просто последното парче от пъзела ли?”. Ти търсиш обичането, а хората сами по себе си са заменими - всички.

final thoughts - by OTH

Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си, на онези, които едва ли мислят за нас в отплата.
Има някакъв ред във вселената, в движението на звездите и въртенето на земята, и промяната на сезоните. Но човешкият живот е пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите и своите собствени.
Много хора умират, преди да изпеят музиката си. Твърде често защото се готвят за живото изпълнение. Преди да разберат, че времето тече.
Някой някога е казал: добрите момичета си имат дневници, лошите нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.
Нито един човек, за каквото и да е продължително време, не може да е с едно лице за себе си и друго пред околните, без накрая да се обърка кой образ е истинския.
Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам. Да сме самотни заедно.
Смелостта е смесица от триумф и трагедия. И човек прави каквото трябва, въпреки последствията, въпреки спънките, опасностите и напрежението. И това е в основата на всяка добродетел.
Самотата е най-дълбокия факт от човешкоко състояние. Човекът е единственото същество, което знае, че е само.
Ти си причината, а твоята страст е кормилото и платното на моряшката ти душа. Ако едното от двете се счупи, можеш да се носиш по течението или да спреш в средата на морето. По някаква причина да се управляваш сам значи насила да се ограничиш. И страстта сама е пламък, който гори до саморазрушението си.
Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците които носят маска, най-нещастните бездомници - прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.
Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко. И накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.
Чувстваше, че целият му живот е някакъв сън и понякога се чудеше какъв е и дали ще им хареса.
И Хензел казал на Гретел: Нека да оставяме тези трохи, така че заедно да намерим своя път. Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света. Тази година аз загубих своя път. А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет. Но да загубиш своята причина за пътуване е къде-къде по-жестоко. Веднъж загубиш ли себе си, имаш све възможности - да намериш човека, който си бил преди, или да загубиш този човек завинаги. Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това, което си бил. И да запомниш човека, който си призван да бъдеш. Човекът, който си искал да бъдеш.
Всички живеем в къщи в пламъци. Не може да се обадим на пожарната. Няма изход навън. Само прозорецът на горния етаж, който гледаме, докато огънят поглъща къщата, залостена с нас.

Stefan's stuff

Началото… всичко си има своето начало. Винаги нещо започва от някъде, тръгва на някъде и свършва някъде.
Или не е така - можем ли да започнем със свършването… ама все пак ще трябва да започнем… и пак тръгваме от някъде… неможем просто да свършим (колкото и перверзно да звучи). Ако нещо не започне от това “някъде” то не е съществувало, няма го, никога не го е имало и няма да го има, ако не се появи и не се “започне”.
Тогава от къде да започнем тази история?!
Смятам да я оформим около един “ЪГЪЛ”. Един напълно обикновен (необикновен) Ъгъл.
Не ъгъл, от онези - свряни м/у две стени, не ъгъл стегнат м/у две улици, не ъгъл - на кръстопът - един ъгъл… в пространствто.
Нека бъдем създателите - и изградим този свят като едно петно в мрачното “нищо” - от нищо! Ще е от онези светове, в които всяко напълно нормално нещо е обърнато с главата надоло. Или поне за нормалния ни свят - то е обърнато - там това е нормалното стечение на обстоятелствата.
Та… “ъгъла” защо точно него… събирателно на две посоки. Не, няма да събираме любовни двойки, нито отдавна разделени семеиства.
Ще започнем от една прохладна нощ и ще и придадем дневната красота, като направим ъгъла, център
на тази малка вселена.
От там ще “започва” съществуването си всяка наша история и ще проследява развитието й, докато не се сблъска в обърканото си друго “Аз” посредата!
Ще създадем почвата, по която ще бродят нашите герои,та дори и да се разказва само за едно същество (всички други свързани или попаднали в разказа, са по свой си начин герои).
В нашия свят можем на шега да си кажем , че светът ни се върти около числото 12, времето измерваме в 12, годината се дели на 12 части (знаете или не - от къде е тръгнал часовника и деленето на месеците) но те са свързани с това число. В нашата вселена “Ъгъл” ще си направим така, че да погледнем тези неща с числото 13, за да сме по различни.
(в следващия урок ще разберем повече за 14 и 15 - хах)
Няма да задълбаваме - как по-точно ще разделяме времето и годините - просто си решаваме, че ще е 13 и толкова, светът си е наш - ще си правим каквото си искаме! Вземаме и 666 (за да сме по-зли и сатанистични) ама в нашия свят няма да има религии, нашите същества няма да се обединяват около каузата на всевишния… все пак - ние сме този всевиждащ и справедлив господар на техните пътища (които винаги ще се сблъскват в средата - съответно края на тяхното пътешествие).
Станахме мисля - скучни с прекаленото празни приказки и никакво действие, но поне за малко трябваше да се опитаме да създадм някаква представа за нещата!
Започваме от една нощ - там, нощта е привилегия, деня ще е крушчицата която всеки ще може да си светне, когато има нужда от светлина.
Нашите герои, забравих да спомена, ще са напълно безформени и безтелесни същества, ако можем и да ги наречем същества. Те ще са събитията и приживяванията - на мислите и желанията - като отделни опити за преразказване на реалното.
Като отделно поемащи измерения на вече свършени събития!
От цялата объркана схема ще си избираме по едно и ще го прехвърляме в ситуациите!
Част 2
Във времето - в което времето не съществува, правим стъпките на едно младо съществувание! Mладо - ние знаем че е младо, за него света е започнал някъде преди милиони - милиарди години, но какво са тези години - когато вечността няма представа за времето - тя просто съществува, в своя вселенски простор, от безкрая - до безкрая!
Стъпваме меко по прясно намокрената трева - току-що се е излял един пороен дъжд, от онези - които идват изведнъж и си тръгват, така както са дошли - оставащи след себе си свежест и обновяване, измивайки мръсотията от едни и премахвайки грима на други!
Усещането на допирът ни с тази треава, кара ни да се чувстваме реални - истински. Били ли сме до сега такива! Мокро е, но се нагласяме и сядаме, прокарваме ръка по повърхността - по върховете на тревичките, като всяко движение правим с изключителното ни насочено внимание към допира.
Защото сме реални и можем да го усетим!
И тогава, в един миг - отваряме очи… Той се оглежда. Толкова беше трудно да разбере къде е, какво прави там, до този момент неговото съзнание е било в едно общо, всепоглъщащто и пълно с други като него, подобни, но не и същи. Всеки от тях си е имал своята част - своя смисъл. Сега е сам, никога не е изпитвъл това чувство, но беше чувал за него, общото съзнание беше често самотно - на което той винаги се е чудил, защото всички те бяха там, как може да е самотен! Ето че разбра.
След първия шок на объркване, когато образите започват да се проясняват, оглежда се, присвива очи, опитва се да фокусира… толкова много неща върху които да се вгледа, но не може да избере - по този начин всичко остава така необяснимо, а дори да се вгледаше, дали щеше да разбере накъде гледа! Но знаеше - тъмно е. За щастие няма светлина, или не силна, само колкото да може да вижда образите като сенки. Това беше добре - едва ли очите му щяха да могат да издържат на болката на светлината - те никога не бяха виждали светлина… ето го и любопитството - какво ли е светлината, ако я има и свикне с нея, ще разбере и какви са сенките около него!
Усещането за мократа трева го успокояваше, той знаеше какво е, знаеше какво е тревата, знаеше какво е дъжда, знаеше всички тези неща, но никога не ги бе усещал със собственото си същество! Той никога не е бил същество!
Сега е. Това поне разбра. Бе подготвен за това, което му се случи. Бързото съвземане беше негово предимство - успяваше да прецени достатъчно точно ситуациите, към които попадаше.
Следва лекото и гъделичкащо любопитсво - щом това се е случило с него, дали е сам!? Дали не е сполетяло и другите равни на него - същата съдба!?
Вдиша дълбоко въздух, както никога досега (опитът му се ограничаваше от времето, в което докосна тревата и размишляваше върху казуса си)
Имаше и сърце - да имаше, каква радост - то биеше толкова ускорено, че за миг си помисли, че може да се пръсне!
И все пак - ако е сам… и другите ги няма, но щом съществува тук, щом може да съществува, то и други биха могли да съществуват…
Усети докосване по горната част на тялото си, което искаше да го обърне към нещо, към някого… и той се обърна… и видя…