опитвам се и се старая усърдно, уж! всеки ден с едни и същи деградиращи мисли и все за сламки, за да зе извъртят в усмивки, все за сламки се хващам!осъзнатият проблем бил половин проблем... за протегнатите ръце давам вссссичкото си гориво, за изгубените в нервни, прикрити изблици дни купувам на безценица моменти с надежди - от малкото павилионче за захарен памук.

отново ще застеля с нищета
проскърцаното си легло,
на топло ще увия старите болежки
все следстиве от прежни грешки

за себе си се чудя
дали теб те е грижа,
дали завиваш се
с простори от звезди,
дали твориш,
докато се изниже
нечакан спомен..
щом те сполети
незнайно и ненадейно
лято краткотрайно,
ден за ден,
луната ще ти осветява пътя
тъмен във гората
на детски приказки..уви,
само в съня ти.

Част Две
горчилката ти щом убие
радостта ти
във пустотата на безумно сиви дни,
щом ангелът замине от света ти,
залей живота си със миро..
и продължи.

Част Трета
по восъчни пътеки
не оставяй стъпки,
че лоши погледи
преследват скромността.
Във детските очи
намирайки спасение
ще се удавиш
в благосклонността.

Част Четвърта (Епилог)
ненужно сбогом
в света ти,
пълен със подобни,
очаквано,смирено облекчение,
изтрий челото си от всяка болка.
Довиждане не е като
Чао до следващото свиждане..
а като вехнещото цвете
забравено през зимата навън.
Амин!

във наблюдения премина
и тази тъй студена зима,
във запечатани усмивки,
отминали забравени,
в преструвки за
"не е възможно" и "не е било".
*
романтично нощем сънуваш Преподобния,
умолително отправяш покана за по-добри
земни, споделени дни.
*На прага днес ще те посрещне слон
от приказките детски,
във спалнята елен с рога
ще украсява над леглото страстите,
а в кухнята ще бъде омесена каша
с аромат на увиснали във времето въпроси.
*
А отговора се намира в смелостта ти
да кажеш "Не"

аз бих самоизяла всяко чувство
на фона на прозоречния залез и
ако имах силата на Господ
бих създала небесна твар
да сипе гръмотевици върху ми.
*
изкачва се по гърлото ти сухо
неземен, неочакван стон,
преглъщаш лудостта си глухо,
затисната с полуживи,
вкиснали стомашни сокове
с вкус на житейската горчилка,
която сутрин си изсипваш във кафето.

дълго молих аз за твоя благослов
и повярвах във божествените думи,
преродени с твоя образ на земята,
но вина във множественото число
ме закотвя бързо в нищетата
на самовглъението, самопричинено
от самостоятелни деяния.
Днес и до края
ще бъда грешница
и ще поставя огледало срещу ви,
за да огледате телата си
и да прозрете
същото (някой ден)

в символично тайнство ще потъне моят небосвод,
сред мъгли ще се изгуби, скрили най-последните лъчи,
буреностни облаци ще изсипят целия натрупан гняв
върху отпуснатите ми ръце,
неспособна да се защитя,
ще пронижа всяка мисъл за спасение..

как ще ви е удобно тази вечер, Мис? Дали приседнала тъй кротко на стола до мен, заслушана в приказки за отвъд, дали на ръба на прозореца с куршумните помисли за тиха, прозоречна смърт, дали във леглото в поредното бягство във сън...

какво искам от живота
в разпенените от бурите вълни,
каквото исках го получих,
защо сега удавникът ми
не открива сламка?