Защо хората мрънкат?

- понякога е полезно, с едни мои приятели често се събираме да си помрънкаме, да се оплачем, накрая сме поуспокоени и почваме да мислим; нашето мрънкане накрая води именно до заемане на позиция.

- мрънкам за някакви неща които ме тревожат, които просто трябва да бъдат оставени времето само да се погрижи, нищо не може да се направи; в общи линии да се оплачеш и някой да се оплаче от същото срещу теб сродява души

- защото имат недостатък в характера

- защото като се оплакват очакват да получат съчувствие или поне да споделят проблемите си

- защото не знаят как да си живеят живота , живеят живота на другите или ако не могат и това поради пълната липса на правене на нещо започват да мрънкат и да недоволстват само и само да има някакви емоции без значение че те са негативни

Задачи

- Да присъствам на GM и да си правя записки за всеки екип;
- Да проверя сайта и ако имам идеи как да бъде допълнен/променен;
- Да пиша за Мрънкането" като типично Българска черта.(Защо хората го правят. Каква е ползата? Какви проблеми създава? Защо е толкова типично особенно за Българите?)
- Какво ме мотивира?
- Кои са нещата, за които имам нужда от подкрепа?
- Какви са потенциалите ми?
- Повече анкетни въпроси
- Идеи за база данни
- Тефтер
- Кубче Рубик и стратегии
- Игри за компания
- Лист с промените откакто..

Равносметка

Какво научих, от какво съм доволна и от какво не?

От днес не умея да чакам нито миг вече, макар и ограбена, изненадана, слисана, ти претършувам джобовете за още и още в неделен следобед, във делничен обед във мислите ми си играеш на криеница и бавно се разгръщаш със всеки мой спомен със теб.. Не искам да умея да чакам, защото ей там е смъртта и ми маха, дъхът си в ръцете си пазя и поглъщам знания, отблъсквам обиди с обиди и теб пак намирам на дъното, чакаш ме, протегнал ръка за здравей и довиждане...Ако се превърнеш във сигурност, обещавам да не увехна, но и да спра да раста, защото, знам, не е полезно да се страхуваш, но е смъртоносно да не излезеш от себе си, съдрал всичките си прегради, отвътре навън. Не бих могла да изтрия сълзите си вчерашни от нещо изгубено и повече не бих се предала в отчаяните ръце на прикрито отчаяние, аз съм тук, за да грабя, макар и ограбена, отново ще дойде момент да запълня опустошението след няколко бури, за да раста заедно с поуките от всяка спънка. Ако ме чуваш ти там зад вратата, с неприкрит интерес и неглижирани звуци, ако все пак решиш да ме слушаш на залез и да заспиш на прага ми, докато не те прегазя на сутринта и да обирам после парченцата ти за моето умопомрачение от неясните сънища, да те сглобявам уж както си бил, но според мотие щрихи, ако ме чуваш въпреки това предупреждение, моля, ето ти ножа, режи ми парченца от теб за да се събуждам с вълшебния ти аромат на плътско-душевно поучение и доволно да целувам разпилените ти по пода устни.

екипна работа

- Какви умения са ти необходими, за да бъдеш пълноценен лидер?
- Какво ще научиш за себе си ако си на подобна позиция?
- Какво ще научиш от екипа си, ако си лидер?
- Какво ще научиш ЗА! екипа си, ако си лидер?
- Доколко трябва да пречупиш лидерските си способности през личната си преценка за ситуацията?
- Как да обединиш холата в екипа си?
- Как да боравиш с различните мнения в екипа си?
- Как да стигаш до консенсус при взимането на решения?
- Дали твоята преценка за развитието на екипа е най-правилна, дори те да не смятат (въпреки положителния краен резултат)?
- Лично и професионално отношение в един екип

Въздухът в дробовете му не достигаше, силите му си отиваха с последни три вдишвания и нямаше шанса да й каже, че й прощава. Дори очите му бяха враг, защото вместо успокоение в тях се четеше ужасът и страхът.