Изгубих го отдавна между редовете.
Постепенно.
Изплъзна се,
безсмислено се връщам във началото,
но не откривам шапките със коледно звънче
на зимата на две-и-осма.
Във стон внезапното събуждане
се блъскаше в студената ми стая,
гальовно ме приспиваше умората
след уплаха, след загубата.