кой уби във мен доверието!
Ти - викаше тълпата
и дъжд от камъни изсипа се
на главата ти.

загубеното петолиние
в един музикален свят,
всяка изтръгната нота
не се държи по редовете,
всяка нота се врязва
по ръцете ми
като игли лечебни и
летя между пространствата
н благоговение.

разби, уби представите,
за наслади вече няма време,
и самото време липсва,
и думите ти липсват,
докосването е лед,
след години ще търсят сърцата ни
човешките и ще откриват
камъни - все знак за еволюция.