Объркване на преплетени линии от минало време,
престорено смеене, вътре е пропаст без дъно,
напред никога не е било означено със ясните знаци,
напред е все тъй жестокото лутане сред близки лица непознати.
Далече е, дори невъобразимо недостижимо,
отчаяно истинско и просто ,ранимо.
Разчленява мисълта проклета върху намръщени лица,
размазва и грим и желание на мастилено лилави петна
и няма връщане назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар