за себе си се чудя
дали теб те е грижа,
дали завиваш се
с простори от звезди,
дали твориш,
докато се изниже
нечакан спомен..
щом те сполети
незнайно и ненадейно
лято краткотрайно,
ден за ден,
луната ще ти осветява пътя
тъмен във гората
на детски приказки..уви,
само в съня ти.

Част Две
горчилката ти щом убие
радостта ти
във пустотата на безумно сиви дни,
щом ангелът замине от света ти,
залей живота си със миро..
и продължи.

Част Трета
по восъчни пътеки
не оставяй стъпки,
че лоши погледи
преследват скромността.
Във детските очи
намирайки спасение
ще се удавиш
в благосклонността.

Част Четвърта (Епилог)
ненужно сбогом
в света ти,
пълен със подобни,
очаквано,смирено облекчение,
изтрий челото си от всяка болка.
Довиждане не е като
Чао до следващото свиждане..
а като вехнещото цвете
забравено през зимата навън.
Амин!