аз бих самоизяла всяко чувство
на фона на прозоречния залез и
ако имах силата на Господ
бих създала небесна твар
да сипе гръмотевици върху ми.
*
изкачва се по гърлото ти сухо
неземен, неочакван стон,
преглъщаш лудостта си глухо,
затисната с полуживи,
вкиснали стомашни сокове
с вкус на житейската горчилка,
която сутрин си изсипваш във кафето.