Как всяко ново е добре забравено старо

Бях свикнала да пиша всеки ден преди. Сега съм закърняла, уморена, все се оплаквам, мрънкам, намирам си оправдания, осъзнавам какво изпускам, но го отлагам, сякаш имам цялото време на света, а всъщност го нямам. Ровенето в стария ми блог беше доста силен подтик, както и думите на добър приятел. Мисля да заспивам и да се събуждам с думата "цели", да ходя с тефтер под ръка , да записвам всичките си идеи и да осъществя тези, които мога. Блогът ще е моя втори дом, най-вече вечер. Ще се опитам да му отделям по половин час вечер, да го разнообразя и да съхранявам всичко полезно ми.Не би било добре да отвиквам от подобни неща, стремежите ми към писане ще се възвърнат отново, ако съм постоянна.