Понякога животът ни поднася изпитания. Понякога ни поставя пред различни избори. Не искам да си позволявам да си разбия сърцето и отлагам във времето този момент, в който всичко, което направих, ще се стовари на главата ми и ще разбие отново емоционалната ми стабилност. Толкова години се пазих от разрушения, а сега, когато имах нужда от буря и пристан, ги получих в целия им блясък.
Не искам да изпадам в дупки и търся логично обяснение и успокоение в думите на мъдри хора. По-скоро си търся оправдание за грешките. Аз съм вече възрастен човек, а се държа като на 20 - неадекватно и нестабилно.
Дали си заслужавам всичко това или сама съм си виновна?