четвъртък, 11 март 2010 г.

моето малко тъкмо порасна,
тъкмо проходи безспирно
срез зелени морави,
във светлика на изтока
и беше простреляно,
кървави следи сочеха гроба му
и в ямата закопахме крехкото тяло,
заварих го на умиране
и с последния си дъх молеше
за опрощение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар