заслонът там ни обеща страстта на наивността,
на детски чистото доверие, разбудено у възрастен.
щом пътищата ни са били пълни със чудовища,
как сме очаквали да останем хора в ада?
ще видиш ли как гоня от подслона си
ненужните твари със мръсните замисли
да откраднат каквото могат,
понеже и те някога били са ограбвани.
какво се чака в пустотата, освен надеждата,
изникваща случайно на най-необичайните места.
ако не беше тя отдавна да са ни премахнали
от синьо-неочакваната шир на нашата земя.