ако този живот би могъл да започне отново, нека бъде като разпятие, нека бъде бесилка и отчаян удавник веднъж, а пък после дано е пълен със щастие отвът разкаянието и дано е зелен и с цветя и безгрижин и нека в този живот да не изпитван недостиг, но и нека да нямам от нищо, понеже със себе си бих живяла, понесена от ветрове, разпилен прах на мъртвец и опадали капки след есенен дъжд - защо не можем да падаме вечно, за да не разбираме ударите на земята върху телата си?!