Аз, в своите измислени пътища
се препъвам често в измислени пречки
и някак фалшиво, престорено продължавам напред
да те диря.
Аз по площади не спирам и не обичам да ме гледат,
аз нямам нужда от преценяващи погледи,
а от топли ръце.
Аз падам във дупките на новонаученото
и се ранявам,
май спирам да искам да тичам.
Със тонове музика обичам
да притискам сърцето си в тесния ляв ъгъл.
Аз не отлитам вече за никъде
и може би никога не съм летяла.