Тя - твоята първа и последна,
въздишка сред отломки в разбития ти свят,
във почвата не никне обицчаната (от теб),
във думите умрял е блянът,
сиянието загасна с последното дърво във огъня и
нито жар, нито пепел
способна е да върне топлината.

В ничия земя
(на музикалното прозрение)
не е способен мим да влезе
и да опише с жестове емоциите.
В стените блъскам кокалчетата
на пръстите.