В карнавал на сенките по стените
игрива светлина от огън от камина.
Гоня петната, чернобелите,
вкоренявам ги, докато топля тялото
със пламъци.
Все тъй сиви усещания
и минути очарование
сред вековете.
Дали и аз съм част от недорисуваното платно
на създателя и дали искрите едноминутните
не са изхвърчели случайно от неговия огън?
Въпрос и в отговор е музиката.