изгубено намерени
със колена обелени
и със сърца ожулени,
протъркани от стъргане
в стъклата на порутените...
къщи.
в окъсаните шевове
пак зейва дупка
с цвят кърваво-телесен
и чака за бъде запълнен
с лекарствата на утешението.
пък то все си е временно
и все със срок на годност,
понеже няма вечното
да се продава по аптеките.
не ще да чуват думите мечтаните
от ничии уста (освен от неговите).
във въздуха се носи самолюбие,
във себе си отнася своята
никомуненужна
самвглъбеност
на фотосинтезиращото цвете.
ала през зимата цветята никнат във представите.
обичам да ме нижеш с погледи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар