Животът се превърна във армия
от дъждобрани,
войска, която смело крачи
във локвите (изплакани).

Ожених се за паяк току-що
и вече не кръстосвам тротоари
и не пресичам улици,
оттук-нататък тънка нишка ме дели
от зейналата паст на времето
(а времето е пропаст,
в която не се гледа).

Еволюиране на пасище,
в трева зелена,
сред дим задушен,
сред летния горски пожар.