не искаме да гнием угнетени
и не желаем мрак или сълзи,
ще никнат пак надеждите големи
в очакваните светли дни.
а дотогава стискай зъби, друже,
боди с игли отворените рани -
ще си отиде и тона разочарование.
пореден път нощта щом ни събуди
ще бродим, без да дишаме,
издайнически хлопайки вратите.