излизам и не се прибирам с дни, в дъждовно време и след него летен пек, очаквам равномерно да се изпаряват чувствата със времето, уви, годините са само за стареене. Под стъкления похлупак на страховете си разказвам си съвсем невинно приказки и се чувствам леко пресилено в своите опити да чувствам докосванията по прозрачната, тънка повърхност. когато следващия път ме видиш да се взирам в точка, застани на мястото й и целият ми свят ще се преобърне във правилния ъгъл на привличането.