не искам нищо искрено да казвам,
лъжите трупат се на купчинки
пред входната врата и ме затискат вътре.
аз мога някой ден да скоча през прозореца,
за да поема пътя си предначертан във мислите
и само ако не е било времето ми за раздяла,
да се заровя в самосъжаления
за натрошеното си самолюбие
и изпочупените си телесни кости.
ако основите на болното съзнание
дават живот на мисли-изроди,
тогава целият ми смисъл ще е свързан със избягване-
какво ли значи чуждото усилие за помощ?