стомашните ми болки целите обвити във вина и гняв престорват се на лекичко обидени, а вътрешно кипят. главата ми не го побира, море е от обсебвания, няма време и няма спасение и искам да е без болка в края, един чудесен вечен сън за мен, предписан ми безплатно от самата себе си, вървя, без да пропускам ни една черна зловеща дупка и във капанът на малките мишки откривам следи от мухлясало сирене