Животът се усмихва във началото,
в червено се прелива във средата си,
а малко преди своя край е пребледнял и молещ.
"Когато се раждам, мамо" -
сякаш шептеше с ударите на крачета във утробата -
"желая да съм във лилава стая,
и искам само твоите топли ръце да ме докоснат
щом за първи път проплача.
Не ме оставяй и за миг далеч от погледа си, мамо,
защото ще запомня всяко твое мъничко отсъствие
и вечер ме полагай на леглото си, до тебе,
за да те помня завинаги обгрижваща".