там чака ме на ъгъла жената
със черна роба,без усмивка,
с уморени детски очи
и тяло на старица,
тя тръпне да я взема
във прегръдките си
и да полетим
към върховете си,
споделени,
уверена, че няма да я пусна
никога да падне,
а тръпки ме побиват
щом знам, че е зависима
от сигурност и знание,
от смисъла,
извиращ все от мен,
нагоре