Ще си представям света си като мокрите дрехи след дъжд, които цедя до последната капка,
като капките на благоразумието и страстите, които попиват дълбоко по омърсения пот
и светът ми се подува до пръсване по своите оси, окръжности и обиколки.
Ще обикалят десетките тонове мисли със почетна стъпка около себе си,
във егоистично усмотрение.