Мечове и хляб

Във времената на откриването на дълбините на човека - сам той пропаднал и изгубил се, дори и Бог не може да го поведе и мисълта за ада да го отърве от пещерите, от пропастите и горите, осеяни с опасности и скръб... От времето на загубите и щетите до времето на плодородие от смърт - човешки кости се разлагат между буци пръст и житото е сладко, хлябът мек... и нито ад, нито рай способни са да го спасят - на човека, изкопал си дупка в старините... Със тази брадва е посечен нечовешки човешкият брат и с тази брадва се секат дървета за огън против смъртен враг - за огън да разнищи тъмнината, за пламъци горящи проядената с злоба плът...