Сънувах къщата на едното ми село, на починалата ми баба. Стояхме навън с баща ми, беше мрачно и чакахме микробус за някъде. Видяхме от хълма прелитащ оранжев москвич, майка ми попита това ли е самолета, който чакаме, баща ми потвърди, москвича падна, разби се и гората избухна в нестихващи пламъци. После се качихме на раздрънкан камион. Отидохме на жп гарата, бяхме на перона с баба ми, майка ми, баща ми и малко русо момиченце, което баба ми държеше в скута си. Аз носех една чанта и се притеснявах, че съм забравила да си взема чорапи. Дойдоха три влака, ния трябваше да сме на втори коловоз, но се наложи да минем през всички влакове, за да стигнем до 4 коловоз... там нямаше влак, дори линията беше пресечена от един локомотив, изкривен и пушещ. Аз му махнах да дойде, но той не дойде, понеже беше забит в един стълб. Носех момичето под ръка, като някакъв предмет.