Изчерпах се да соча луната
под нея уговарям срещи
под белезникава полу-повърхност
под мрачен похлупак
на посивели облаци
под ПОЛУ-разрушени стрехи
под полупроядени дървета
с вкус на череша с червей.
Горчи.
Горчилката на кафето сутрин,
на сълзите вечер,
горчи умората
от повторението.
Отива си.
Животът се изниза.
Под всички тези удивителни
животът си направи
сатирично кино
и вечер се целуват под
полулуната,
измита от надвисналите облаци,
под изоставената стряха
с черешата със вкус
на червеи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар