по претъпкани пътеки
във изоставена гора,
под индигово небе
с прехвърчащ сняг
мирише, да!
на меланхолия,
на тъжна есен
със погинали листа.
и който каже, че есента ухае
не е видял прострените ръце,
родени да убиват въздуха..
а просто се е взирал през прозореца
в мъгливи утрини.

не е видял обесени пейзажи
във рамки от преплетените клони.