четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Музика(та)
изпарява нежно
неизтръгнатата
тъга
в послеписи
на мокри писма.

Плесница по бузата
отеква
във хладен коридор
с развален асансьор.
Отива във ада
ръката,
която удря
новородените прилепи
в тъмната ми пещера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар