събота, 17 октомври 2009 г.

С ръце под блузата
и с ускорения ти пулс,
с намиране на устните ти
в голямото тъмно
започна...
часовникът не върви назад,
с нахални стрелки потупва ни по рамото
и кзва "няма време".
Недей!
извивките изискват време,
отдаването струва обич.

спомен - неизчерпаем извор
от прохождащо едногодишно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар