Потта подсказва недоразумение
с факта на притеснението,
също като изчервяването
и бързото дишане.


Дъхът не си отива,
дъхът ще пребъде във въздуха,
докато има кой
да се крие зад вятъра
под дървото на сянката.

В присвитите си колене крия побоя
на думите върху лицето ми.

През комин с дупка излиза дим
като от на катерица хралупа,
снегът хрупа, хрупа
под краката на еколозите,
които идват да вземат проба от катериците
и да запушат отворите
на тяхното живо.