във моятоа лъжичка те събирам,
за да те сложа във кафето си
за сутринта да си ми убеждение,
че ще съм будна още ден.
Не искам пак да колабирам
във мисли, в страхове и
най-малко във очаквания,
ако ги събудя ще е лошо,
като триглава Ламя,
покачена върху ябълково дърво.
не ми се ще да си ми принца,
понеже много ще се възхитя,
а вече не вярвам във прехласването
и умопомрачението.
За мен всичко след това
е тъй опростено и глуповато,
че дори не може да направи впечатление.
Най-нужно е спокойствието
и мир душевен и спокойно дишане
и малко интерес - пак интересна гозба
от смирение ще се получи.
Примирение да се задоволя
с това, което е останало
от хиляди божествени стъпки,
крачили по моя килим,
изцапан, изпонакъсан,
овехтял вече.
Да, аз съм на 100 плюс
деветстотин деветдесет и осем,
когато се опомням сутрин
след опустошението
и съм само на три във опитите си
да опознавам непознати чувства
и съм на двадесет и една,
щом си скубя косите,
с които съм можела да те обеся
за зависимостите си.
А дали съм родена, когато си мисля
колко е страшно, че няма да има живот
след кактусовото изсъхване
поради влагата в пустинята.
тъй нелепо кактусите си заминаха
със моите сълзи,
а само исках да помогна...