леко и удобно се настаняваш в леглото
меко.
хладно е.
на отворен прозорец кой ли чува
въздишките.
при затворени книги има ли все още
недоразбрани герои?
и има ли още смелчаци
да прекрачат прага
и да споделят съмненията си
относно "нищо хубаво няма да излезе от това".
дали все още се давят капките в гърлото
или гърлото хрипти от кашлица.
леглото е меко, да,
но душата е твърда.
като скала.
не се допуска ей така намеса,
разговор се влачи,
защото хората са скучни и иглата боде,
сърцето кърви,
че там някой страда,
гърчът припада,
дори няма сили за себе си.
няма сили да обсеби тялото,
липсват описания
на тези страдания.
душата е твърда,
зъбите стиснати,
до последно се мъчим
в прегръдките си,
но боли
и боде
и не само отляво, а
навсякъде.
няма такова сънливо опиянение
да ни спаси
в съня ни.