Виковете хвърлят в смут спокойствието...
наедрели гърди се пръскат от млякото
за нов живот.
Старецът си отива край морето
в покоя на нощта.
Прегърнат от ледени вълни,
посинява за минути
и вече е труп, да, вече е труп
и не се взира горе,
а изгаря.
Добре, че е ледът и повеят, и вятърът.
Плътта остава си такава, за спомен,
в пепелищата на другите.