да си играеш с думите е лесно - правиш фигурки от мръсна салфетка, пускаш лебеди по езеро, сядаш на пейка край голяма сграда, на залез слънце те подминават, звездите падат и те целят с мечти, а ти ги отхвърлюш и целиш птиците да не се пречкат в краката ти - какво искат от празните ти ръце. подмятания, малки букви, откровения, скрити зад завеси от символи, чаши с вода се разливат, хладни тръпки те побиват - понякога римата е добре дошла и ще й сложиш от новите прибори да яде вдъхновението ти, да го кълца с ненаточен нож и да драска едва - едва по повърхността. къде е дълбокото и как да го стигнеш? да пишеш е хубаво, като оргазъм. да те харесат е като да си представяш, че те харесват и да няма кой да те връща в реалността и да откриваш разликите. тук и там размяташ коси, падат бариери и идват нови попадения за уцелване, за да няма край...