Пие хапчета по два пъти на ден за спиране на кръвообръщението. На отсрещния прозорец поливат цветята. Вехне. Все нещо ще се намери да изсъхне. Сутрин събужда слънцето и го приветства с разтворени ръце и вика срещу му - Вземи ме. А то не разбира, както не е разбирало и Галилей. От главата му шурти кръв. Спешен случай - повтаряха те в просъница. Необикновено съвпадение. Заваля. Болката в главата си отиде. Измитите прозорци - безсмислената гледка. Механично поема думите като сексуално презадоволен. My head is full of wishes - търкането боли и ще го намокри с вода, вино, сълзи. Разкъсва ребрата си само с нокти и ги хвърля на площадката пред дома си. Не ще допусна птици да ги изкълват във умопомрачената история. Да гният!