Сънят ми

Пътувах във влак, трябваше да сляза на една непозната гара, но в съня ми знаех, че на тази гара ще сменям влака и беше нужно да сляза. Влакът обаче продължи и задмина гарата, виждах как перона се отдалечава, навлязохме в близката до гарата обрасла с дървета пътека, влакът забави ход, предполагах, че скоро ще спре, стоях до средно голям отворен прозорец, хвърлих една торба с портмонето ми и разни документи и с плейъра ми вътре, но влакът не спря, опитах се да се промуша през стъклото, но не успях и си мислех, че съм си загубила нещага. НАй-накрая влакът спря. Непознат мъж с дълго много тъмно синяо палто и кепе, с голям куфар в ръка и още много багаж до себе си ме пререди, исках да го избутам, за да сляза по-бързо, но не успях. Та слязох си след малко чакане, тръгнах покрай тревата да си търся торбата, нямаше я , влязох в някаква къща и там имаше мои познати, в една от стаите две жени с един мъж стояха на пода и разглеждаха нещо, когато аз влязох и бях готова да се разплача, че съм си изгубила вещите. Мислех, че мъжът ще дойде да ми помогне, но уви, дойде една жена със синя блуза, тъмно синя, по-скоро беше потник. Тя имаше странна прическа. Скоро доста хора се включиха в търсенето и най-накрая някой намери торбата, цялата окаляна, но читава. После пътувахме пак с влак с група познати отново, едната беше стара жена, приличаше на Елоиз от Изгубени. С нея слязохме от влака и видяхме, че се намираме в някакво селце, на пуст пясъчен път. Влакът продължи и падна надолу, по-скоро линията имаше завои и свършваше, ние знаехме това, но не предупредихме тези вътре във влака, той се свлече в една пропаст и изчезна. Запитахме се къде ли е и дали не трябва и ние да идем там. След това се качихме и ние на един влак с нея и пропаднахме, влакът като че ли изчезна в нищото, жената изчезна, аз останах сама. Тръгнах да търся останалите, които се бяха изгубили. Влязох в друга къща, стените бяха бели или светлосини. Влязох в едната стая и видях един мъж, той ми каза, че е еди-кой си от влака, но беше значително остарял, тогава аз отидох до него и го прегърнах и той каза, че му харесва да ме държи така и че отдавна чакал. Тогава аз си припомних как е изглеждал, когато съм го познавала - а именно малко момче, с кръгли очила и уплашена физиономия, а сега беше голям мъж, по-висок от мен и с големи ръце. Тръгнахма заедно да търсим другите. Намерихме в един стар шкаф вестник Борба имислех, че пише 2008, а то пишеше 2068 година. Стана ми ясно, че сме в бъдещето и останалити са умрели. После незнайно как се пренесохме в едно горичка, със светлозелена свежа трева, вървяхме и слънцето си блещукаше на промеждутъци, после се изви буря и се скрихме ,виждахме я как обладава цялото небе и май се върнахме в миналото... сегашното... усещането беше повече от странно, още съм пренесена в съня си и в преминаванията във времето. Може и да умра през 2068г.... но никак не ми се ще да е толкооова далече :) Макар че дотогава, ако имам ласт фм, ще съм навъртяла 1 милион песни ХИХИ!!!!!!!!!!