enjoy the silence

В края на деня знаеш, че той е там, там е, той е там, там е той, той там е... и ти е утеха, упора, греда, дъска (прогнил пирон в несигурни усещания), но пък си е там, нали? Знаеш, че е и че ще бъде, защото зависите един от друг. Не го пускаш, за нищо на света и времето в секунден час и в протяжните секунди и изтичащи дни не е пречка, не е удовлетворение, но имаш търпение, понеже е там. Когато си лягаш не ти е студено, защото той е бил там и може би сега е и пак ще бъде, там е. Усмивката ти е там, стои си там и не помръдва, вярно помрачава се в неприятни гримаси, но пък си блести с белите ти зъби (след години ще носиш протези и ще имаш само венци). Вали, но той носи чадър в едната си ръка, а с другата те е прегърнал. Той е там, там е, не спирай да си го повтаряш (параноята винаги е на крачка, стига да я допуснеш да стъпче коремната ти кухина и да стане тринайстото ти ребро - но пък не се плаши от фатализма (нищо, че дяволът отдавна е в душата ти и те направлява и е още малък и прилича на ангел, а ти си вече сред всеизвестните грешници) - той е там, за да размахва магическата пръчка на логиката и да те убеди, че дяволът е символ на религията и няма от какво да се плашиш (дори и вечер тайно Бог да те наблюдава какви ги вършиш и да ти праща кошмарите на Ада). Той е там, в бездните ти и те издърпва винаги с мислене. Там е, чувствата ти са в него и той е в твоите. Единият ти пръст го няма да (жалко, че толкова рано, едва на 10, ти се наложи да разбереш, че играчките на татко са опасни), и тялото ти скрибуца, при все, че скриваш шума с токчетата на обувките си. Но той е там да го приглуши с още по-натрапващото звучене на гласа си. ДА! Там е! И ще бъде. enjoy the silence!