Хипноза

Малко пресилено звучи, но беше един долу горе успешен опит да ме хипнотизират. Лежах на едно легло, казаха ми да затворя очи, да се отпусна, втълпиха ми, че се намирам в спокойно безметежно състояние и всеки мускул от тялото ми е отпуснат. След това трябваше да си представя светлина, която струи към челото ми и да си избера цвета й. За мен това беше зеленото, понеже свързвам отпускането със тревата. после се почувствах като в капсула - цялата бях обгърната от светлина и се носех във въздуха, наблюдавах се отстрани и някак си отгоре и виждах тялото си с лъчите около него, но то самото не се различаваше. В хипнозата имаше момент, когато трябваше да мина през врата, от която струи светлина. Влязох вътре и хинпотизиращият ме накара да погледна с какво съм обута и облечена. Бяха големи градинарски ботуши и гащеризон, тъмносин или тъмнозелен. Виждах мнгоо оранжево около себе си, може би бяха ниви преди жътва, около мен беше цуло едно поле, а в далечината хребети. После видях къщата, която съм сънувала много пъти и която се намира до границата с Румъния, видях камъни до оградата, които като че ли я подпираха. Не отидох до мястото, където е границата, но него също съм го сънувала и усещах, че е наблизо. В същото време хем бях в будно състояние, хем чувах дишането си, все едно спя, беше дълбоко и отчетливо. Уж съм била в себе си и съм съзнавала и в същия момент като че ли се наблюдавах над себе си. Усещах как краката и ръцете ми са изтръпнали (също като при сънищата, от които падам отвисоко и имам чувството, че душата ми се връща рязко в тялото), не ги чувствах точно като мои и все пак ме привличаха. Видях път, дълъг път между две села, с много дупки. Хипнотизаторът ми каза, че трябва да се върна назад и да се опитам да видя хора около мен и да ги разпитам за себе си. Но хора нямаше. Един криволичещ път, с дървета отстрани и много ниви. След това хипнотизаторът брои от едно до 5, аз отворих очи и чувствах, че все още се рея над себе си, не исках да ставам и така си полежах десетина минути, а когато се изправих, усетих болка в челото, точно в средата, която не отмина около двайсет минути.