Бягай надалеч, подкрепям с две ръце това,
обърни им гръб
и нека висят на прогнили пирони
на стената на плача.

Във сивобели щрихи
на фона на цветята
живее паяк с цел -
да оплете листата
в небивалици за разплата.
От завист за свежестта.
Където вехне, там расте -
ту болка, ту усмихнато лице.

Лампата в ъгъла
погледната от този ъгъл
виси от тавана
със светлина облива
отворите на счупени прозорци.
Парят стъкла в кожата.
Провесени коси през балкона
се стремят към дъното.
Няма върхове.
Няма значение.
Дори липсва и подем.
Изгубен устрем,
спечелено общество
за гледката -
самоубиец на петия етаж,
забол е шия в тишината.