Светът ми от найлон
и чувства в целофан,
обвити във лъскав пакет.
Светът ми е превзет,
олющен и стар.
Светът ми е болест
и детски карнавал.
Устни от смачкани думи,
очи сини, пълни с безумие.
Взрях се, огледах,
прецених, посмях,
докоснах, пълзях,
гонех, не исках и исках,
живях, оцелях,
натрупах...
Сторих грях!
Простри си волята
на моето въже -
то кичи на бесилото гредата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар