Плоча

Опитах да спя с невинността,
зад която криеш коварството си.
Погребах те и на другия ден се връщах
да дълбая в пръстта,
а ти възкръсваше изпод ръцете ми,
насочвах те да вървиш накъдето пожелая
и ти следваше винаги безпогрешно посоката.
Но колко е голямо едно гробище,
особено в малко градче,
колкото обхващат мислите ми
и колко бройни са гробовете,
та да скачаш от един в друг,
пак по мое желание.
Няма мира, това съзнание
не ще да умира,
не имитирам страдание...
никак не е фалшиво...
А всяка плоча е ден
и всяко име е от сълзите
на листата след дъжд.
Да те погребвам след буря
е моето наказание и възмездие -
въргаляш се в калта, щом си го измисля
или стоиш над мен
и си с ореол и ме пазиш.
Няма разлика, защото е само представа,
която те води
по измислени пътища,
уж те приближава,
но няма мира, повтарям,
за осъзнатата липса.