В чудни земи, пълни с приказки,
строят модерни сгради.
Ламтящи за приключения деца
ги затварят във банята
със сапун с ръка
и заповядват
"Измийте неподчинението си".
И всяко човешко, съпротивително
изтича в канала.

Не бива, как може да говориш така
и да се смееш.
Сериозно, спри!
Размазваш грима ми с пръстите си,
а те отварят дупки в лицето ми,
там няма кръв, а расте трева.
Какво красиво зелено сияние.
Главата ти е за саксия - самодоволно изражение
по изцъклените ти очи разбирам какво мислиш.
Черноземни песъчинки замъгляват взора ми.
И раста, раста край прозореца
и чакам деня, в който ще спреш да ме поливаш.